Нанковският манастир „Света Мария“ се намира край село Липница, община Ботевград, над една от многото му махали – Ръждавица. Подходът за манастира обаче е в края на махала Горановци, след къщите й.
Днес мястото е почти недостъпно, а от него са останали само руини, но по полуразрушените стени все още личат останки от стенописи. В началото на миналия век стенописите са били в добро състояние, но постройката е била без покрив. За манастира се знае малко. Строен е ХII – XIV век, а покривът му се е срутил през 1950 г.
Историята разказва легенди, свързани с проклятие, тегнещо над святото място. Кой и защо го е проклел не е ясно, но един разказ се предава от уста на уста вече поколения наред… Преди много години турчин разрушил зида на манастира, за да вземе камъните и да си построи къща в Етрополе. По пътя, в района на село Разлив, го срещнала група турци. Когато им разказал какво смята да прави, те отговорили, че няма смисъл, защото къщата му е изгоряла заедно с цялото му семейство, което било вътре. От този ден нататък светата обител се разрушава, а всеки, дръзнал да се доближи до нея, бива застигнат от тежко проклятие.
Местни хора опитвали да възстановят манастира, но безуспешно. Всички пострадали при мистериозни обстоятелства. Тази история разказва Динко Пешев, който преди години се заел да възстанови традицията, която повелява на мястото да се прави оброк на Света Богородица (15 август).
Той искал още да направи и инициативен комитет за възстановяване на обителта. Заедно с още трима души започнал ежегодно да дава курбан на мястото, въпреки че стари хора го предупредили, че манастирът е прокълнат.
Динко днес е с ампутиран крак, а двама от другите, възобновили традицията, вече са покойници. Единият живеел в къща между махалите Горановци и Ръждавица. Там имало три къщи, на трима братя. И трите изгорели заедно с хората… Другите също били застигнати от проклятието при странни стечения на обстоятелствата…
Източник: nasamnatam.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
