44 златни предмета с общо тегло 312 грама – най-старото злато в света, обработвано от човешка ръка, е Хотнишкото златно съкровище. Всички предмети от него са открити на едно място.
Намира ги археологът Никола Ангелов през 1957-а. Разкопките, които той прави, са едни от първите у нас по съвременна методология.
Могилата, криеща Хотнишкото злато, е в нива. При обработката на земята излизат много глинени съдове и хората се свързват с Окръжния музей във Велико Търново. През 1956-а започват проучванията.
При разкопаването на повърхностния слой изследователите попадат на останки от 20 жилища от времето на късния халколит (каменно-медната епоха), приблизително 4200-4100 г. пр. Хр. Това е времето точно преди траките да се заселят по нашите земи.
За няколко години Никола Ангелов проучва цялото село, намира непогребани скелети, вероятно на хора, убити при нападение.
Ангелов обозначава мястото, където открива златото, като сграда номер 4. Тя е в средата на селището и е единствената квадратна постройка. Има размери 4.5 на 4.5 метра, не е жилищна, а вероятно култова. Допуска се златните предмети да са части от колие, носено при някаква обредна дейност.
Четири кръгли пластини с по три дупки всяка и 40 халки с различен диаметър представлява Хотнишкото златно съкровище. Най-голямата халка е 44 грама, малките са от по 3-4 грама.
Съкровището е от самородно чисто злато, 22.15-каратово. Съдържа 92.3 процента злато и към 8 на сто сребро, но това са естествени примеси.
Учените датират находката приблизително около 4300-4100 г. преди Христа.
След 2000 г. в Хотнишката могила се откриват още пет златни предмета, като четири от тях вероятно имат връзка със съкровището.
Едната новооткрита златна спирала е по-стара от намереното преди, може би е на над 6000.
Оригиналът на Хотнишкото злато се пази в Националния исторически музей, а в Археологически музей – Велико Търново, може да бъде видяно копие.
Източник: balgari.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
