Два етапа на обитаване на мястото на Куршум джамия в Карлово преди изграждането на мюсюлманския храм през XV век разкриха археолозите.
Първоначално до Куршум джамия бяха разкрити находки от периода около ІV в. пр. Хр., когато районът е бил населяван от траки. Намерени бяха фрагменти от груба работена на ръка керамика – части от голям съд. Сред откритите артефакти е и сребърна монета на Аполония Понтика.
Следващият период, през който мястото е било обитавано, е през ХІІІ век. Той бе установен от откритите с монети (коруби), латински имитации и фрагменти от керамични трапезни съдове, характерни за тази епоха.
При разкопките са регистрирани и проучени две ями и малка пещ, вероятно принадлежала на жилищно помещение, от което не са запазени останки.
При археологическите проучвания през 2015 и 2018 г. са предприети редица стъпки, свързани с геодезическото и архитектурно заснемане на обекта, прилагането на обща план-квадратна мрежа при проучванията и изготвянето на общ план на разкритите археологически структури.
Съществен принос е и работата, свързана с установяването на страграфията и точната хронология на обекта. Според надписа върху плоча над входа на храма Куршум джамия е изградена през 1485/86 г. „с помощта на Бога и военачалника му Али, син на Карлъ, възпитател на султан Джем син на султан Мохамед, син на султан Мурад-хан”, който десет години по-късно по времето на султан Баязид ІІ (1481-1512 превръща част от мюлка си във вакъфски имот (Вакъфнаме от 15 април 1496 г., издадено в гр. Коня), с който да се издържа и управлява имотът в полза на джамията.
Сградата е от типа на т. нар. ”султански джамии”. В центъра на северната стена е с още запазени части от стенописи и плочата с надпис за построяването на храма. Източно от него има друг, по-малък засводен вход. Западно от централния вход под портика е имало водоизточник за извършване на ритуалното измиване (абдест), от който днес вече няма следи. Но по долната част на стената има останки от стенописи, те са били рамкирани с тъмен цвят. Запазени са и останки от червени пана на някогашен цокъл.
От същия архитектурен тип са и Ески джамия в Ямбол и Джумая джамия в Пловдив от ХV в., Фатих Мехмед джамия в Кюстендил и Баня баши джамия в София от ХVІ в.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
