Мрачката грамота, издадена на 1 декември 1347 г. от цар Иван Александър

Мрачката грамота, известна още и като Оряховска грамота, е дарствен хрисовул, издаден на 1 декември 1347 г. от цар Иван Александър на манастира „Св. Никола“ , покрайнина Мрака, Радомирско.

Днес тя се съхранява в Хилендарския манастир в Атон, където е била пренесена след разрушаването на манастира „Св. Никола“.

Този документ съдържа богата информация за данъчната система, административния апарат и статута на зависимите селяни във второто българско царство през 14 век. Грамотата е написана с бързопис върху пергамент с размери 58×34 см. Царският подпис е с едро завързано писмо, изписано с киновар. В долната част на пергамента с копринена нишка е прикачен добре запазен златен печат на цар Иван Александър. На лицето на печата в анфас и цял ръст е изобразен царят. На главата си той носи корона с бисерни висулки край ушите; в дясната си ръка държи кръст, а в лявата – свитък. От лявата страна на царския образ има надпис Іω Алеξандр, а от дясната страна – цр Блгрмь. От другата страна на печата е изобразен образът на Христос Спасител.

Ето какво гласи текста на Мрачката грамота на съвременен български език:

Благочестиво и много богоугодно е да се проявява много любов към светите и божествени църкви, изрядно да се украсяват с царски дарове и повели – това е угодно на вседържателя бога и е благоприятно за всички.

Поради това и царството ми, като има топла любов към тези божествени църкви и усърдно дръзновение, особено към светия и жарък помощник и съдейник на царството ми светия и великославен чудотворец Христов архиерарх Никола, който във всички сражения, които се случиха на царството ми, неотстъпно и жарко помагаше на царството ми. Поради това и моето царство, като си припомни словото на пророка Давид, който рече „Господи, възлюбих красотата на твоя дом и мястото на пребиваването на твоята слава“ и който рече, че с тези божествени църкви „царе царуват и царският род се възвишава и тяхната държава се утвърждава и силните пишат правда“, моето царство се изпълни от ревност от това слово и пожела да украси тези божествени църкви, знаейки, че е добре, както и прежните царе, обладатели на скиптъра на българското царство, украсиха и издадоха честни богоначертани писмена – избрани хрисовули, които бяха принесени и прочетени пред царството ми. Когато ги видя и узна, царството ми се изпълни с ревност за това и пожела да приложи [нещо] към тях и да украси с достойна чест, желаейки да извърши добро дарение, както подобава, за да се просвети царството ми и да издигне някое място и някоя църква не само светите велики лаври, но и малките, защото тъкмо в тях се назовава и прославя името на Исус Христос, бога наш и православната християнска вяра.

Поради това благоизволи царството ми да дари този благообразен всенастоящи хрисовул на царството ми на този манастир на царството ми на светия великославен чудотворец и архиерарх Никола, който [манастир] се намира на място, наречено Оряхово, за цялата област и владение на този манастир и за всичките му люде, и за всичките му работници, и за всичките му завгелия, и за людите ореховяни, които се намират в Средец, и селището Белица [Софийско] до междата Костинброд, и селището Бововци [вероятно Бов], и селището Дръщряне, и Коноръз, и сенокосите в Ракита, и Блатечница с цялото бранище, гдето и да са, или парици и отроци, или технитари, или каквито и да било люде, или пък ниви, или лозя, или сенокоси, или воденици, или градини, или оградени места, или бранища, или рибни ловища, или орешаци, или каквито и да са други владения и прилежания на този манастир – над всички да владее този манастир на светия архиерей и чудотворец Никола.
А от всички боляри и служители на царството ми, малки и големи, изпращани по всички времена по цялата страна да събират дан и да извършват всякакви служби на царството ми, които са сегашните севасти на тази област, дуки, катепани, писачи, всякакви десеткари – свински, овчи и пчелни, винари и готвачи, аподохатори, крагуяри и песяци, градари, събирачи, изгончии – никой от тях да няма власт да уврежда, нито насила да поставя нога в тези села и людете и селищата на манастира на царството ми и всичките му правдини, нито да пише, нито дан да взема, нито комад, нито митати, нито някакъв десятък, нито хляб, нито вино, нито месо, нито зоб, нито пилета, нито тях самите да взема на каквато и служба в царството ми, нито кон да им взема в ангария, нито волове, нито осли, нито подвод да взема, нито в нещо друго да наврежда на тези люде. Но да има власт с всички свои правдини манастирът на царството ми „Свети Никола“ и настоящият архимандрит на този манастир на светеца и който след него бъде служител в този манастир. [Също и] лозето в Драчово и другото лозе в Скрино, и другото лозе в Диачеи, и другото в Житомитс, което е дал инок за постриг. Също и за глобите, каквито и да се вземат от тези манастирски люде, малки и големи или фун, или разпуст, или разбой, или конска кражба, или други глоби, да не се бъркат в тези глоби севастите, нито практорите на царството ми, а само архимандритът да [ги] взема в манастира, що е правдина. Така също и поповете, които се намират сред манастирските люде, да не им увреждат велика църква, нито протопопът, нито ексарсите, нито някои други, но всички тези люде на този манастир на царството ми да пребивават свободно и да имат облекчение, догдето слънце сияе над земята и докато живее царството ми, но и след смъртта на царството ми, който бъде наследник на царството ми – или измежду възлюбените деца на царството ми, или от сродниците на царството ми, или когото другиго бог избере и постави на престола на царството ми – някого от православните християни, – той да не се размисли и да отмени, нито да наруши настоящия богообразен хрисовул на царството ми, но още повече да го потвърди и поднови, както е добре да правят светите и православни царе, както и самото ми царство не разруши, нито отмени, но още повече потвърди, поднови и просвети.

Който ли пък разруши и потъпче, него да съди Гопод бог на праведния свой съд и да получи клетва от Господа бога и от пречистата негова майка, и от всичките светии, които са угодили богу отвеки. За всяко явно утвърждение и чиста свобода и за вечно и неразрушимо владение дари царството ми този хрисовул на моето царство и на светия и великославен чудотворец и архиерарх Христов Никола за всичките му владения, област и за людете и за всичките му правдини.

Писа и подписа царството ми с обичайния царски подпис. В който [хрисовул] благочестивата и боговенчана държава на царството ми подписа в годината 6856 [1347], индикт 1, месец декември, 1-ви ден, в събота.

ИВАН АЛЕКСАНДЪР, В ХРИСТА БОГА БЛАГОВЕРЕН ЦАР И САМОДЪРЖЕЦ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ †

Царят повели, Добромир писа в Сергевци, декември 1-ви ден, в събота.†

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!