Българският офицер от Руската армия Петър Пармаков – военният ръководител в четата на Бачо Киро и поп Харитон, е роден през 1850 г. в планинското селце Градец в Котленския Балкан. Най-малкото дете е в заможно семейство.
Първоначалното си образование Петър Пармаков получава в родното си село при учителите Върбан Димитров, а класен ръководител му бил Димитър Русков – бащата на Радко Димитриев. Благодарение на него училището в Градец е по-добре устроено, отколкото школата в близките Котел, Сливен и др.
През 1863 г. Петър за първи път отива при братята си в Добруджа, където те пасат стадата на семейството. Остава при тях три години. Едва тук младежът се среща очи в очи с робството.
Прибира се в родния Градец и баща му го праща да учи в Котел, където главни учители са Тодор Икономов и Сава Доброплодни.
След завършването си Петър Пармаков отива в Цариград с намерение да изкара пари, за да учи в Русия.
През 1868 г. обаче четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа всяват панически страх у Високата порта. Властите не издават паспорт на Петър и той се връща при братята си. С гаранциите на брат му Тодор и на Петър Савов Огнянов обяче получава паспорт и Петър Пармаков заминава за Русия.
Преди да тръгне, Матей Хаджипетров от Кюстенджа му написва препоръчително писмо до генерал Иван Кишелски, родом от Котел, отличил се в Кримската война. В писмото се моли за съдействието на генерала да приеме младия Петър и да го настани в училището, което желае.
Петър Пармаков постъпва в семинарията, но според едно писмо до братята си от 18 септември 1870 г., натурата му не ставала „ни за поп, ни за калугер“. С много усилия и с много прошения от негова страна най-накрая – в писмо с дата 10 януари, Пармаков съобщава, че с помощта на Кишелски е постъпил във военното училище в Кишинев.
На 7 декември 1875 г. той съобщава в писмо, че вече е завършил юнкерското училище и че е приведен в град Николаев, Херсонска губерния.
През март 1876 г. Петър Пармаков ненадейно се появява при брат си Тодор в с. Малък Гаргалък – с цивилни дрехи от сукно и с черен астаганен калпак. Остава едва три дни, заявявайки, че е „задължен да свърши една работа“. Съветва брат си да продаде половината добитък, та да има пари „за всеки случай“.
„…ний сме тръгнали вече да размиряваме народа против турците да въстава, че вече е срам за нас, българите, да пъшкаме под турски ярем. В Русия не можем да си подадем главата от присмехулки, смеят ни се, ти казвам, бате. Задето търпим като овни под един див и невежа народ, какъвто е турският. Туй вече не може да се търпи! Ний ще се борим за нашите человечески правдини…“, обяснява младият офицер.
След това Петър Пармаков заминава за Румъния и се установява в Букурещ, където в края на март 1876 г. се запознава с Филип Симидов и други революционни деятели. В началото на април вече е в България по плана на Букурещкия централен комитет, за да вземе участие в подготвяното за 1 май въстание.
На 27 април отива с поп Харитон в Горна Оряховица, за да се срещне с Георги Измирлиев и Иван Панов Семерджиев. Заради предателство и двамата са заловени още същия ден. Вечерта поп Харитон, Пармаков и Димитър Атанасов – Русчуклийчето (станал по-късно знаменосец на четата) успяват да избягат и да стигнат сборния пункт на готвената в този край чета – с. Мусина. Когато белочерковската чета от 103 души, начело с Бачо Киро, пристига тук на 28 май, за главен войвода е избран поп Харитон, а Петър Пармаков й става военен командир.
Цели девет денонощия се водят битки с многочислен турски аскер, башибозук и черкези. Под стратегическото ръководство на Петър Пармаков дружината успява да удържи опасното си и крайно неблагоприятно положение зад дуварите на Дряновския манастир. Поп Харитон, ослепен в барутната стая, не може да изпълнява функцията си на войвода, така че Пармаков заема неговото място.
Когато обителта пламва, той взима едно рисковано, но единствено правилно решение – да се направи пробив през турския обръч при манастирското лозе.
При опита за пробив оцеляват малцина, сам Петър Пармаков, пада убит от вражески куршум. Датата е 7 срещу 8 май 1876-а. Пармаков е едва на 26 години.
Източник: balgari.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
