В санданското село Пирин, намиращо се под връх „Ореляк“ от уста на уста се предава легендата за създаването му.
Тя гласи, че на времето две майки са убили и осакатили дъщерите си, за да не ги вземе змеят за невести. Змейовете се спускали от пиринския връх „Ореляк“, грабвали невестите, завеждали ги в пещерите, където ги оплождали, за да родят от тях деца с крила. За змейовите легенди има и песен, тази за мома Стана, която била грабната от хорото, завлечена в пещерите под селото. Там тя родила от змея син, нарекли го Гинчо. Гинчовият род и до сега има потомци в селото.
Малкото селце, запазило се и съществуващо извън времето, най-вече заради недокоснатата и непроменена от десетки години своя автентична атмосфера. Село Пирин в едноименната планина се намира на около 3 километра вляво от пътя Катунци-Попови ливади – Гоце Делчев. Долу край реката са разположени стари къщи, някои от тях полуразпаднали се, но почти всичките са във формата на кръст. Между наблъсканите една в друга къщи заради малкото място, има тесни улички, в някои от тях двама души едва се разминават. От къщите нагоре започват стръмните брегове на дерето. По тях са разположени плевни за сено.
Село Пирин е един от големите центрове на средновековната черна металургия в Мървашко. В землището му е имало 11 пещи (пехци) и 5 самокова. Последният самоков просъществувал до 1896 година. В селото са работели около 30 ковачници (кузни) за подкови, клинци, пирони, земеделски сечива и други. Получени произведения се разнасяли главно по пазарите в Серско.
През XIX век село Пирин е едно от големите планински села в Демирхисарската каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в село Пирин са отбелязани 120 домакинства с 410 жители българи. Църквата „Свети Никола“ е от 1885 година. През 1891 година Георги Стрезов пише за селото: „Пирин, 2 часа от Храсна; при двата бряга на Бистрица. почва само планиниска, която образува долище от двете паралелни била на Пирин. Дърводелци, въгляре и железари; има 2 самокова; рудата се докарва от Тарлин и Крушово. От жито става само ръж и овес. Път стръмен и опасен. В църквата цетат гръцки. Училище няма. 90 къщи.“
По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година в района на селото се водят няколко сражения между въстанически формирования и турски военни части. На 1 септември 1903 година край Пирин се провежда сражение между обединени чети на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на Илинденско-Преображенското въстание. За станалите сражения ценни сведения оставя свещеник Апостол Попов. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на село Пирин се състои от 1280 българи екзархисти. В селото функционира едно начално българско училище с един учител и 38 ученици.
Оттук е минал Яне Сандански с коня си, преди да бъде причакан в засада няколко километра по-нагоре по пътя за Неврокоп, където днес има паметна плоча. Местните жители разказват как конят ровел с копита земята и пръхтял недоволно сутринта, преди Яне да тръгне на път за важна среща в града. После, след като стопанинът му бил застрелян, никой не могъл да го хване. Той се върнал обратно в дома на сестрата на Яне.
Едни от първите заселници в село Пирин били майсторите, които идвали откъм село Парил, за да правят тук подкови. Потомците на Петеларския род са се пръснали из цяла България. Една ранна зима обаче ги изненадала и те останали тук. Преди над пет столетия селото започнало да съществува край днешния параклис на Свети Дух. По-късно край реката се настанили ковачите, чуковете на самоковите им обработвали желязото, рудата докарвали от Гърция. Постепенно селото се преместило край двата бряга на реката. Тук си е и до днес, почти без нещо съществено да се е променило. В селото живеят постоянно 100-на души, предимно жени и тук-там някой мъж. „Мъжете ни избягаха, горе в гробището са – ние останахме, за да се мъчим“, казват жените, събрали се на слънце, на раздумка. Селото се оживява в празничните дни, когато слезлите към долината деца идват, за да навестят близките си. Мъжете седят на слънце пред кметството, а жените бъбрят, насядали по праговете пред старите си къщи. Пред кметството има и беседка, но понеже е във формата на гъба, мъжете седят с гръб един към друг. „Толкова се мразим, че седим с гръб един към друг“, шегува се един от малкото младежи, продавач в магазина. А мъжете седят в беседката с лице към долината, накъдето са отишли децата им.
Една стара къща доминира над всички останали на левия бряг на реката. Освен, че е над всички, тя била на змея. Гинчо поставил в основите й три огромни камъка, защото бил силен. Къщата е необитаема. Та според легендата, само една мома от селото имала „късмета“ да бъде жена на змея. Той грабнал мома Стана от хорото и я завел в пещерата. Пиринският змей си имал конкурент, той долитал откъм Македония. Веднъж те се сбили и македонецът убил пиринския. Мома Стана се прибрала в селото, но бременна от змея, му родила син – въпросния Гинчо, който имал крила на гърба си. Гинчо успял в епична битка и с помощта на лой, хвърляна в Сухото сега езеро да победи македонския змей и да отмъсти за баща си. Оттогава Гинчо заживял в района на връх Ореляк, изоставяйки градената с 500-килограмови камъни къща.
И понеже Гинчо бил ерген, и знаейки бащини му нрав да отвлича хубавите моми, майките им ги налегнал страх. Да не бъдат отвлечени от Гинчо. Легендата толкова се материализирала, че две момичета пострадали. Змеят се материализирал чрез ярка светлина. А светлината в село Пирин не вещае нищо добро, тя убива, осакатява. Единствено женските рожби. Преди 100-на години бебето Николина спяло в люлка в стаята. Изведнъж се светнало. Майка й се уплашила, че змеят я е харесал за невеста. Ами сега какво да направи? Някъде под връх Ореляк растяла билката стоврес. Майката на Николина намазала с нея дъщеря си. Изгорила я и осакатила. За да не я задява повече змеят. Светлина озарила люлката и на някоя си Мария. Майка й също я намазала с билката, за да погрознее. Билката обаче изгорила кожата й и Мария починала. Но Николина оцеляла – с гърбица и гротескно изкривени ръце.
Така бродила като призрак из селото, всички се подигравали на „невалидната“ змейова невеста. Починала през 1966 г. Родителите на Николина осиновили момче – Атанас Гинчов, мъж, за да не го хареса змеят. Той де факто е брат на Николина, чийто дядо помогнал на змея Гинчо да победи македонския му събрат, хвърляйки в езерото топки с лой. Легендата за змея, като всяка легенда, се разказва в различни варианти от жителите на село Пирин. Те разказват и за мъже и жени, които се раждали със закърнели криле на раменете. Явно Гинчо наследил мераците на баща си. Да похищава момите, да ги отвлича в пещерите и опложда. Легендата за идващия откъм Македония змей се потвърждава и от подобна легенда от с. Зелен дол край Благоевград. И тук разказват, за мъж, който имал подобие на крила на ременете си.
Тук в село Пирин са родени и изградили единствената нова къща народните певици, трите сестри Бисерови. Тук песните са нещо обичайно, тук е сниман филмът „Писмо до Америка“. Филм за една песен, която събуди от кома младеж в Америка. Песента „Мари Стано, малка Стано“, похитена от змея, пее 68-годишната Велика Калинова. Пее я тихо, може би, за да не я чуе змеят. Леля Калина се гордее с носиите си. С гордост облича невестинския скут, шит и тъкан от майка й и баща й. С него се е омъжила. Другата й носия е Лазарската. Със свещенодействие Калина я облича, подпомагана от съседката си. Закопчавайки пафтите, се връща назад във времето, когато като девойка лазарувала. С тази носия пяла на съборите на народното творчество „Пирин пее“. На гърдите си закичва и медала от „Пирин пее“. Тишината в селото е невероятна, нарушавана е само от ромоленето на реката. А някъде горе, високо над селото над него бди змеят Гинчо. Гони буреносните облаци, за да пази селото от градушки. А в селото продължават да се боят от ярката светлина. Легендата за змея е от жива, по-жива.
Източник: uchiteli.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
