Мисловщицкият манастир „Успение Богородично“, наричан още Велиновски се намира в подножието на Ездимирска планина, в живописното дефиле на река Клисурска, на левия й бряг, и на около 2 км североизточно от село Велиново (до 1950 г. се е наричало село Мисловщица). Най-бързия начин да се достигне обителта е като се спре колата на около 1 км преди Велиново, идвайки от Фолиповци (като знак точно там има старо изсъхнало дърво), следва стръмно спускане до рекичката, прекосява се, след което изкачване между храсти и дървета, и пред погледа изниква нерадостна гледка.
Кога първоначално е построен манастирът и кога е разрушен, няма сведения и не е известно. Според едно предание, той е основан в годините около падането на България под турско робство.
Легенда говори, че съвсем случайно в края на XVIII в. църквата била открита от благочестивия Велко Ивков от с. Мисловщица, със свои средства поправил църквата в, близост до нея направил магерница, в която живял до края на дните си. Години по късно го заварва дошлият тук от Дечанския манастир архимандрит Мисаил Байкушев. През 1837 г. М.Байкушев става игумен на манастира, той е човекът направил най-много за възобновяването и развитието на обителта. Мисаил Байкушев бил изключително образован и еродиран за времето си, бил е в „Света гора“, учил е в Киев, след което служил на много места из Балканите. Той е един от големите радетели за църковна и национална свобода в Трънския край.
През 1840 г. архим.Байкушев тайно създава килийно училище в манастира. За революционната си дейност, макар и вече в напреднала възраст архим. Мисаила бил затворен в нишкия затвор, но и това не сломило волята му за свобода, дори не един път давал подслон в Мисловщицкия манастир на Васил Левски. На преклонна възраст през 1880 г. тук починал архим. Мисаил Байкушев, игумен на манастира цели 43 години (1837-1880г), погребан е в двора на църквата „Св.Петка“ в Трън.
Известно е, че през 1840 и 1874 г. манастирът бил нападнат и ограбен от турци и черкези.
Последният игумен на манастира е йеромонах Методи. Със смъртта му през 1960 г. обителта престава да действа. От тогава насам тъне в запустение и разруха.
Източник: svetimesta.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
