Медникарството е древен занаят, упражняван в нашите земи още от тракийските племена и римските колонисти.
Има сведения за неговото съществуване през Първата и Втората българска държава. Медникарството се развива и през турското робство.
През ХVІІІ в. медникарството има вече свой оформен облик и голямо стопанско значение, като бележи най-големия си разцвет през ХІХ в. До Освобождението медникарски центрове са:
Стара Загора, Шумен, Велико Търново, Варна, Панагюрище, Прилеп, Скопие, Щип, Устово, Пловдив, Станимака (Асеновград), Карлово, Казанлък, Калофер, Тетевен, Троян, Самоков и др.
Медникарите изработвали най-разнообразни съдове за бита на българите, както и за църковни потреби: менци (котли), казани (бояджийски, абаджийски, овчарски, а по-късно и ракиджийски), тенджери, тасове, купели, купи, тави, синии, тигани, кипчета, чашки, ибрици, кани, черковни купи, купели, подноси, мангали, лъжици и др.
До Освобождението в България се преработвали годишно хиляди оки мед. Занаятът продължава да съществува и след Освобождението, а дори в някои селища се отварят и нови работилници.
Българските медникари не били само занаятчии, а и творци на богато народно изкуство.
Те владеели техниката на плоското изковаване, разяждането с киселина, гравирането с шило, релефното изковаване и ажурно изрязване. Като истински художници, майсторите медникари са ни оставили редки образци на народното изкуство. Украсата по медните съдове се състои от най-простите линии до сложните композиции, включващи геометрични, растителни и антропоморфни мотиви.
При кованата мед с плосък или остър чук, както и при релефно изпъкналите и ажурни елементи орнаментите са покрити с калаен пласт, който създава особен блясък. Освен художествената украса по медните съдове били издълбавани дати, надписи, посвещения и нравоучения.
Медникарския занаят запада след Първата световна война поради внос на фабрични медни съдове, а по-късно и поради производството на алуминиеви, емайлирани и други съдове. Днес занаятът е загубил своето стопанско значение.
Съдовете от мед се профилират и се изчукват краищата и ръбовете им със съответни геометрични фигури – кръстчета, звездички, кръгчета, ромбчета и др.калайдисването придава сребърен колорит.Правят се гюмовер казани, варели, тасове и др. Създадени са в по-късно време и железни предмети за култува и домакинска украса като свещници, кандилници, и др.
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
