Избухването на Преображенското въстание е най-героична изява на поробените българи в Одринска Тракия.
Във всяко едно по-голямо или по-малко сражение въстаниците влизат в бой с една песен – “Ясен месец веч изгрява”, сполучливо наречена от съвременниците “Марсилезата на преображенци”. Мнозина от по-възрастното поколение са чували тази песен, но малко са тези, които знаят историята на нейното създаване.
Тя е сътворена от народния войвода, певец и поет Яни Попов (поп Николов). Непосредственият повод за нейното създаване е т. нар. Сърмашишка афера.
По време на своите обиколки за събиране на средства и набавяне на оръжие четата на Пано Ангелов отсяда в с. Сърмашик (Бръшлян). В резултат на предателство в ранната утрин на 20 март 1903 г. четата е обградена от турски аскер. По време на ожесточеното сражение при опит за пробиване на обсадата геройски загиват войводата Пано Ангелов и четникът Никола Равашола. Погребението на загиналите борци в Малко Търново се превръща в проява на всенародна почит – затворени са дюкяните, поднасят се цветя и венци, без да смеят турците да се намесят.
Подвигът на падналите в борбата дълбоко отеква във впечатлителната душа на войводата и певеца Яни Попов. В прослава на загиналите революционни дейци той сътворява песента “Ясен месец веч изгрява”. Първоначалният вариант на песента е бил със 17 стиха, като мелодията е била заимствана от арменската песен “Сасун, Сасун”. Тази творба става химн на въстаналите жители на Странджа по време на Преображенското въстание през август 1903 г.
През 1905 г. Яни Попов, вече в България, издава своя песнопойка в София, наречена “Странджанска гусла”, в която включва и “Ясен месец веч изгрява”. С песнопойката той обикаля цялата страна, възпявайки делото на преображенци.
Минават години и песента постепенно е забравена. Нов живот на песента дава народният певец Сава Попсавов. В записаните по-късно свои спомени той разказа, че за 50-годишнината от Преображенското въстание през 1953 г. подготвя с оркестъра на Коста Колев възстановяването на “Ясен месец веч изгрява”. И от тогава песента ни напомня за величавите борби за освобождение на поробените българи от Одринска Тракия.
Пламен ЕЧКОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
