В края на ХVІІ век Австрия води 16-годишна война с Османската империя.
В битката при Виена и след това при Сента на Тиса загива целият турски щаб, великият везир Кьопрюлю и още четирима везири, а султан Мустафа ІІ се спасява с бягство.
Гръбнакът на империята е прекършен и това дава нови надежди на поробените. Окуражени, само за 14 години българите вдигат четири въстания: Второто Търновско, Чипровското, на Карпош в Македония и Мариновото въстание в Търново през 1700 г.
Мара остава вдовица след неотдавнашното въстание в старопрестолния град, когато две трети от жителите му са избити или прогонени, а чумата отнема трите й дъщери . Остава й най-малкият – Стоян, за когото се пее в народната песен:
Мама си рожба родила,
името му било Стояне.
В златна го люлка люляла,
като го люляла думала:
– Нани ми синко, Стояне,
нани ми, расти, порасти,
царството си да отървеш.
Вдъхновителката на заговора е Мара, която заедно със сина си Стоян, Гайтанджи Мирчо войвода, Петър Константинов от Арбанаси и Кочо от Провадия подготвят бунта. Приготовленията за Мариновото въстание започнали още от 1695 г., когато турските военни сили били ангажирани във водената война. Мирчо обхожда Разград, Сливен, Ямбол и Хасково, а останалите съзаклятници обикалят околните селища и колиби в Балкана, посвещават в делото селяни, занаятчии, първенци и свещеници. Надяват се, щом австрийските войски наближат, да започнат и те. А до тогава събират оръжие и барут. Водачите на готвеното въстание отсядат в близкия до Търново манастир „Св. Петър и Павел” над Лясковец, където игуменът архимандрит Софроний с голямото си родолюбиво сърце ги подкрепя усърдно. В заговора посещават и монаха Ироним, който неуморно обхожда селата и приобщава хората за кървавата жетва.
В началото на април 1700 г. на тайно събрание 200 първенци полагат клетва пред кръста и Евангелието. Военният съвет избира за главен войвода Стоян, а за негов помощник – Гайтанджи Мирчо.
Въстанието избухва в края на април, на връх Великден, когато в храма на манастира се стичат съзаклятниците от Търново и околността.
Но гърците в Търново долагат на патриката в Истанбул, а той – на властите. Аянинът Арап Изедин бей взема бързи мерки и вдига на крак трите еничарски орди.
Според някои сведения от Шипченския до Върбишкия проход са разположени 10 000 четници.
От Търново към тях потеглят 7000 еничари на аянина, ала се натъкват на въстаническата засада и са разбити. Това окуражава дружините, но моментът да се овладее града е пропуснат. Пък и проникналите в лагера гръцки съгледвачи осведомяват врага за четниците на Стоян войвода, разположени по проходите.
От Добруджа настъпват съединения от башибозук. А от Одрин приближава 75-хилядният еничарски корпус на Кърджали, командван от Омер паша. До есента се водят боеве в клисурите.
Последната битка се разразява в Твърдишкия проход. Силите са неравни, а и въстаниците са ударени от две страни. Някои се разбягват по горите, други търсят спасение отвъд Дунав, където се изтегля и дружината на Гайтанджи Мирчо. Съдбата на Стоян войвода остава неизвестна.
В Търново нахлуват войските на Кърджалията с набучени на колове юнашки глави. Селата наоколо горят, не е пощаден никой, отвличат жени и момичета да ги продадат в робство по пазарищата на Камдия. Обсаден е и Петропавловския манастир, оплячкосват и разсипват метоха. Заловените отец Софроний и монахът Ироним са заключени в една килия и светата обител е предадена на огъня.
А героичната майка на въстанието – вдовицата Мара – турците залавят в някаква воденица, където се укрива, и я обесват на върба край Янтра. В Търновския край запяват песента:
Патрик си в Стамбол отива
и на султана говори:
– Колкото стари остали,
сичките да ги изтурчиш,
децата да им поробиш,
владици да им избесиш…
Цар си патрика послуша,
изсече всички попове,
избеси всички вдовици,
потурчи млади юнаци,
събори сички черкови.
Заплака мало и голямо.
Петър АТАНАСОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
