Манастирът „Свети Йоан Продром“ се намира на десния бряг на Арда в кърджалийския квартал Веселчане.
Обителта е била част от средновековен манастирски комплекс, основан през VI-VII век, след края на периода на иконоборството във Византия. Манастирът става център на християнството в Източните Родопи.
От археологическите разкопки е известно, че съществуват няколко последователно строени църкви. Те са в типично византийски стил, със силно атонско влияние. Манастирът е бил средище на една от големите средновековни епархии – Ахридос.
Руините на манастира „Свети Йоан Продром“ са открити още през 30-те години на двайсети век. През 1962 г., когато са открити и други части от останките, започва системно проучване. Реставрацията протича от 1998 до 2000 година, ръководена е от проф. Николай Овчаров и Даниела Коджаманова.
Историческите сведения и запазените градежи дават основание да се твърди, че „Свети Йоан Продром“ още през X-XI век е бил епископско, а по-късно – и митрополитско средище. За това свидетелстват уникалните находки в храма и около него – петте зидани гробници. Четири от тях са на висши духовници, а за другата се предполага, че е на виден аристократ.
Една от гробниците, която се намира в църквата, е била затворена херметически. тук са открити мощи на висш християнски духовник от края на XII и началото на XIII век.
В гроба са намерени напълно запазен епитрахил, тъкан със злато и с необикновена украса, както и мощи, зашити в платнен кръст.
Само на четири места в света има такива находки. Златовезаната материя на епитрахила, наръкавниците и набедреника поразяват с майсторска изработка. По исторически данни епитрахилът е изключително скъп, предполага се, че е правен в Константинопол.
През 2000 година е въстановена една от църквите на манастира.
Източник: balgari.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
