Манастирът „Света Троица“ е разположен в полите на Сакар планина, в землището на с. Вакъф, преименувано през 1934 г. на Устрем. Първоначално земята била ислямски черковен имот. Към края на XVI век там била заселена рая с права и повинности на дервентджии (пазачи на проходите). Населението е чисто българско, дошло от Сакар планина, Средна гора и Родопите.
Преданието говори, че мъж на име Петър пасял козите си край пещерата Вехтата църква. Там сред скалите той скрил иконите на Св. Троица и на апостолите Петър и Павел. По-късно Свети Петър му се явил на сън и му обещал, че ще му даде ключ от Небесното царство, ако изгради черква и прибере в нея иконите. Козарят продал козите и изградил черквата.
Наблизо до сегашния манастир имало старинно селище, през което минавал пътят от Аугуста Траяна (Стара Загора) към Адрианопол (Одрин). За да се охранява пътят, било построено кале по река Манастирска. Останки от укреплението са запазени и до днес.
Има сведения, че по време на турското робство манастирската обител е била убежище на воеводи и комити и на дружините им. На два пъти манастирът е опожаряван, но жителите на селата Стрем, Устрем и Еникьой (Мрамор) го изградили отново.
През 1570 г. в региона вилнеели турски орди, еничари и татари и населението потърсило спасение в манастира. Според запазени документи през 1787 г. светата обител и черквата в нея се наричали „Св. ап. Петър и Павел“. Там е лекувал раните си Индже войвода. Той дал клетва да дарява част от плячката за изграждането на манастир. Манастирските чешми били изградени през 1810 г. На едната имало каменна плоча с образите на Св. ап. Петър и Павел. След време в манастира Христо войвода приел монашески сан. При управлението му манастирът процъфтял и се посещавал от много миряни. Войводата монах починал през 1813 г.
Другият войвода Кара Кольо от село Омарчево бил байрактар на Индже войвода и негов най-доверен човек. Бил съратник и на Христо и Вълчан войвода. Според едно предание от с. Мрамор семейството му било заможно – притежавало воденица и къшли. Във воденицата турци нападнали баща му и изнасилили малката му сестра. Разбрал за това, Кара Кольо се озовал във воденицата, убил с брадва насилниците и хванал Сакар планина.
По време на гръцкото управление за един от годишните сборове пристигнал Одринският владика – грък, който увещавал местния чорбаджия да му донася за хайдутите в Сакар планина. Чорбаджията отказал. В това време от гората изскочили въоръжени мъже, завързали владиката и го отвели при Вълчан войвода, който наредил да го обесят. Оттогава местността се нарича Владишки гроб.
През 1818 г. върлувала чума и много хора се оттеглили в манастира. През 1836 г. на мястото на старата черква била построена сегашната ”Св. Троица”. Заради богатството му манастирът бил привлекателен за гръцкото духовенство, което поставило за управител гръцки свещенослужител. Борбата на българите за самостоятелна църква продължила, докато жителите на Сливен спечелили заведеното дело и изгонили гърците от земите си. От 1909 г. манастирът е девически.
Александър МИХАЙЛОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
