Събитието, за което и до днес се носят легенди – прословутият полет на Петко Попганчев под Стамболовия мост във Велико Търново – става на 24 май 1932 г.
Авиаторът излита от Казанлък, зарежда гориво на летището в Горна Оряховица, самолетът му прави подход откъм хълма Трапезица и пикира над днешната старопрестолна гимназия. Следва завой на 180 градуса срещу течението на Янтра. Стабилизира машината на 20 метра височина, насочва се към моста, преминава точно под средата на свода. После прави кръг над града и гордо каца на хълма Картала. Невероятното акробатично изпълнение е посрещнато с бурни овации от търновци, които стават свидетели на полета.
Самият Попганчев разказва след години, че полетът му е повлиян от тогавашната романтика сред авиаторите, но месец преди това във Велико Търново той най-сериозно преценява възможностите „за” и „против”. Някъде може да прочетете, че прелита няколко пъти под моста. Не е вярно. Прелита само веднъж. Освен това никой не успява да повтори полета му. Не е вярно също, че е предприел този риск, за да направи впечатление на бъдещата си съпруга Поля, тъй като по това време тя е само на 10 години. Нещо подобно се случва едва през 1940 г., когато Попганчев каца в двора на Ловешката девическа гимназия, където в последния клас учи бъдещата му съпруга. Поднася и букет цветя и успява да излети отново от двора на гимназията. Разправят, че след това продължава да ухажва момичето, като прелита ниско над нейната къща, за да хвърли букет в краката и. Скоро младата болярка облича бялата рокля.
Петко Попганчев е роден през 1905 г. в Сухиндол, Великотърновско. Завършва Въздушното училище в Божурище с диплом за пилот-авиатор на туристически самолети. После се обучава във Военното училище. Още като юнкер се нарежда сред лудите глави в родната авиация. От 1925 до 1927 г. три пъти каца в двора на училището, заради което началниците му се чудят дали да го накажат или наградят.
През 1934 г. следва авиоинженерство в Берлин. Началник е на конструкторската служба в Държавна аеропланна работилница – Божурище. Владее до съвършенство техниката на висшия пилотаж и установява няколко изключителни рекорда.
През 1959 г., макар пенсионер, става първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет на републикански шампионат. Изявява се и като старши преподавател по ареодинамика във Военнотехническата академия и в МЕИ. През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт е награден с диплома „Пол Тисандие” – най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване (ФАИ).
Животът на въздушния ас инж. Петко Попганчев е достоен за холивудски екшън, а ако бяхме по-предприемчиви като народ, рекордите му по фигурно летене и геройствата му отдавна щяха да влязат в Книгата на Гинес. Много от тях не са подобрени и до днес. Той лети безаварийно от 1925 до 1966 г. – на 123 типа самолети. През 1933 г. става първият български авиатор извършил сляпо летене. Поставя пет абсолютни републикански рекорда, сред които 33-минутен полет по гръб и 135 последователни лупинга. Последния си рекорд поставя през 1957 г., когато е на 52 години – изпълнява за 41 секунди бавно управляемо „тоно” – фигура от висшия пилотаж, при която самолетът се завърта през крило по надлъжната си ос на 360 градуса.
Продължава да лети като конструктор до 65-годишна възраст.
Мариана КОРФОНОЗОВА, Велико Търново
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
