Аладжа манастир е един от най-известните български скални манастири и най-големият по нашето Черноморие.
Християнското му име не е запазено, има само предположения, че се е наричал „Св. Спас“, а „аладжа“ идва от турски и означава „шарен“.
Намира се северно от Варна, над к.к. „Златни пясъци“, точно на границата на природния парк „Златни пясъци“, сред величествена гора. Тишината, спокойствието и невероятната гледка от манастира водят много туристи на посещение, особено през летния сезон. За жалост манастирът не е действащ и не е пригоден за нощувки, но близостта до града и почивните комплекси решава този проблем.
Историята на Аладжа манастир се базира най-вече на предания и догадки. Тя започва още през ХІ-ХІІ век, макар да има данни, че мястото е било използвано дълго преди това. Вероятно още през V-VІ век на това място е възникнал религиозен център – един от най-старите християнски центрове на Балканския полуостров. Точно кой и кога оформя естествените скални пещери в килии не се знае, но от същото време датират катакомбите, голяма базилика и малко укрепление, разположени в близост до тях.
Век-два след официалното приемане на християнството в България, монаси-отшелници са потърсили аскетичен живот сред скалите и горите, предоставящи усамотение и се предполага, че именно те са започнали да използват пещерите като монашески килии.
По време на Втората българска държава, в периода ХІІ-ХІV век има голям възход на българското християнство и тогава са възстановени и обновени много църкви и манастири, включително и Аладжа манастир.
Доказано е, че по това време той е бил изографисан повторно с подкрепата на тогавашните боляри от Добруджанското деспотство. С падането на деспотството на княз Иванко постепенно замира и животът в манастира, който накрая бива изоставен.
Много легенди и загадки витаят около историята на Аладжа манастир. Като се започне с това, че никой не знае и няма никакви данни за християнското му име, което е безвъзвратно загубено. На има и втора версия за сегашното му име, което освен като „пъстър“, може да се изтълкува и по още един начин. Ако се приеме, че “Аладжа“ са всъщност две думи и „Ал“ е определителен член, то „аджа“ може да се преведе от санскритски като „агнец“ (божий).
Освен това от векове се разказват легенди за скрити съкровища – укритите от османците богатства и предмети на други 12 манастира, но нищо такова не е открито до момента. Други разкази описват огромен лабиринт от подземни тунели, от които пещерите на манастира са само малка част.
В действителност в криптите има един затрупан от срутени скални маси отвор, който не е проучен и не е доказано дали наистина не води към система от подземия. Разказва се и предание за духа на монах – пазител на обителта.
Най-често се споменава мистичната фигура на монаха Рим папа – покровител на манастира, пазител на съкровищата му и на близката гора. Други истории твърдят, че манастирът се намира върху останките на древен гръцки град, основан от Филип Македонски.
Истинската история на Аладжа манастир знаят само монасите, живели в него. Но ако вие искате да почувствате божествената енергия на това мистично място (за която се твърди, че е изключително силна), просто се отбийте за малко от главния път и посетете това мистично място.
Източник: experience.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
