Всяко знаме носи част от историята на страната, която представлява. То е сбор от символи, свързани с народа, със същността му и перипетиите, през които е минал по време на бурните епохи на миналото.
Флагът на България с нейната 1300-годишна история се е променял многократно. Според историческите хроники отначало той е представлявал конска опашка, за да стане националният трикольор днес.
Много са историите, които разказват как белият, зеленият и червеният цвят са избрани за цветове на българското знаме. Една малко позната легенда говори, че трибагреникът е обгърнат от романтизъм, който е пряко свързан с бойната слава на българската армия.
Цветово знамето е свързано с древната българска войска. Лявото ѝ крило е имало завързани бели лентички на копията. Това били леко въоръжени конници, които се славили със своята бързина и изненадваща атака. Дясното крило било съставено от тежко въоръжена конница, която имала завързани червени лентички. В средата били разположени елитните български войски, със зелени ленти на копията.
Белият цвят в него символизира мира и чистата и свята република, зеленият — плодородието на българските земи и гората, която е закрилница на българските бунтовници през Възраждането, а червеният — смелостта и надеждата на народа.
За първи път трибагреникът с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, е използван през 1861-1862 г. от Георги Раковски при съставянето на двете Български легии в Белград.
Той е ушит от Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предаден на българските доброволци – участници в Руско-турската война. По-късно четата на Филип Тотю носи флаг, в който трите цвята са в последователност червен, бял, зелен.
Официално знамето бяло, зелено, червено е утвърдено от Търновската конституция като национален флаг на България.
Независимо какво е било българското знаме през годините, то никога не е пленявано в битка и никога не е било трофей.
Източник: sanovnik.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
