Васил Левски сам разказва как е заловен в сензационен документ!
Много автори, изследователи и историци предпочитат обаче да тиражират една разкрасена история. Така в националното ни съзнание е останала масово популярната версия, която ни отвежда в Къкрина в ранната утрин на 27 декември 1872 г. И от уста на уста се носи преданието за ханчето, плета, цървулите, закачването, стрелбата и залавянето.
На 26 декември 1872 г. Васил Левски и Никола Цвятков напускат Ловеч. Никола тръгнал сам, възседнал коня си, в чийто самар били зашити архивът на Комитета и някои писма. Левски, облечен в стари турски дрехи и с фес на главата, вървял пеша и след около няколко километра настигнал Никола. Край местността Пази мост те били изненадани неприятно от двама турски стражари, също на коне. Левски се отбил встрани от пътя, за да не личи, че са заедно. При срещата старшият стражар Али Чауш попитал Никола накъде отива и като чул, че пътува за Търново, го разпитал за другаря му. Последното подсказва, че Никола е бил познат на стражаря, но Левски – не. Когато Никола казал, че не познава другия пътник, заптието попитало Левски кой е и къде отива.
„Отивам на лозето си да броя колко кола боклук са стоварили – отговорил Левски и добавил: – Аз тебе те познавам, ти не ма ли познаваш? Аз съм от Ловеч.” Стражарите си тръгнали към Ловеч, без видимо да се интересуват повече от пътниците. Левски се отклонил към лозето, за да не се усъмнят турците, и след известно време се върнал към първоначалния си маршрут, настигайки Цвятков. Сега той яздел, а спътникът му вървял пеша.
Двамата пристигнали в Къкрина по мръкнало. Ханът бил пълен с хора във видимо приповдигнато настроение. Апостола и Никола Цвятков се опитали да минат незабелязани в шумотевицата, но един от селяните започнал да любопитства. Христо Латинеца, който държал ханчето и бил член на тайния комитет, се опитал да скрие самоличността на Левски и казал за него, че е Христо Иванов Крачула. За нещастие, последният се оказал кръстник на любопитния селянин и той отишъл в одаята на Апостола, за да го поздрави. Левски обаче наистина познавал Христо Иванов и успял да излезе от положение, като накрая се съгласил, че много се е променил.
След като всички гости се разотишли по къщите си, тримата седнали да вечерят и да се разговорят. Малко след 21 часа си легнали да спят. Никола сънувал кошмар и някъде преди полунощ се разбудил. Събудил Левски и Латинеца, но Апостола погледнал часовника си, установил, че едва минава полунощ, и пак легнали. Цвятков не можел да заспи и отишъл да яде с намерението да не ляга до заминаването. След два часа през нощта той отново събудил спътниците си и този път всички започнали да се подготвят за пътуването. Христо отишъл да уведоми роднините си, че ще отсъства, а Левски излязъл през задната врата по нужда. Тъкмо се връщал и чул тропане на входната врата. Николчо помислил, че Латинеца се връща, но ударите зачестили и се чул вик: „Ач капую бе, ханджи”.
Той разпознал гласа на заптието от Пази мост и веднага казал това на Левски. Заградени били от много заптиета. Левски взел от стената револвера на Христо Латинеца и излязъл през задната вратичка. Там прекосил двора, но за да не вдига шум, отваряйки северната портичка на хана, Дякона се засилил да прескочи плета. Заптиетата, които пазели противоположната порта, го забелязали и стреляли по него. Един от куршумите засегнал лявото му ухо, но не това е пагубното.
За негово нещастие, докато прескачал, потурите му се закачили за един от колците на плета и той паднал по лице от външната страна на оградата. Там в засада го чакали три заптиета, които му се нахвърлили почти едновременно. Левски успял за малко да ги отблъсне, като дори ранил един в ръката, но другите заптиета бързо пристигали. Последвал неравен сблъсък и Апостола на свободата най-накрая бил заловен.
Това, общо взето, е най-разпространената история за залавянето на Левски и тя се опира на разказите на Никола Цвятков и Христо Латинеца, които заедно с Апостола са арестувани и отведени в Ловеч, после в Търново и в София, но нямат неговата зла участ.
Напоследък се цитира и една друга история, която по същество е същата, но е малко по-нелицеприятна и редактирана от Захари Стоянов, който си позволява волности дори върху писмата на Левски. След като затворил вратата зад излезлия Христо, Никола се върнал в стаята при Левски. Последният се разпасал и излязъл през задната врата в яхъра по нужда. Като се върнал, тъкмо си опасвал пояса, когато се потропало на пътната врата на ханчето. Тръгвайки да отваря, Никола чул силна гюрултия навън и познал гласа на турския стражар, който ги бил срещнал предния ден на Пази мост. Върнал се и казал, че са обградени от много стражари. Левски се препасал надве-натри, взел револвера си и револвера на Латинеца и с тях в ръцете казал на Никола да му отвори малката врата за яхъра. През нея излязъл в двора и отишъл към вратника на съседа Денчо, като мислел, че там няма никого. Без да отвори вратника, за да не скърца, искал да го прескочи, но гащите му се закачили и той паднал по лице на земята от другата страна.
Там се криели трима стражари, които веднага го натиснали към земята. Левски ги отхвърлил, станал и стрелял по тях, като ранил единия. В тази патаклама тримата стражари извикали на другарите си да тичат, че ще го изпуснат. Всичките около 15-16 души според Цвятков (а в действителност 10-11) стреляли в залп с пушки. Един куршум само ударил Левски над лявото ухо и му одраскал кожата, а един стражар го ударил с ножа си и му отрязал отчасти горната половина на ухото, която увиснала надолу. Стражарите накарали Никола да му вдигне гащите. Качили Левски на каруца заедно с ранения стражар.
Всъщност истината за залавянето на Левски при Къкринското ханче се крие в архивите от проведения в София разпит.
Следователят пита: „Как ви заловиха?”.
Левски отговаря: „Към десет часа сутринта (около 4-5 сутринта наше време), когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана. После започнах (опитах се) да бягам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата (и) аз паднах там. Заловиха ме…“.
Това е то – кратко и ясно! Няма я героичната съпротива, няма го лъвския скок през плета.
Източник: retro.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
