Междусъюзническата война, в която България претърпя поражение от бившите съюзници Сърбия, Гърция, Румъния, Черна Гора, завърши с подписването на унизителния за нея Букурещки договор, съгласно който и се отнемаха всички териториални придобивки, които българският народ бе спечелил с много усилия и жертви във войната срещу Турция в Македония и Тракия.
Неправдата, наложена от този договор не преставаше да тегне и да вълнува целия български народ. Но блянът за национално обединение и след този договор продължаваше да живее в душите и сърцата на всеки българин.
Жива бе идеята за реванш срещу неверните съюзници и сред нашите тогава управляващи кръгове. Изтекла е почти година от обявяването на Първата световна война, а те все още се колебаят към кого да присъденият България – Тройния съюз или Съглашението. Надделява мнението за присъединяване към Тройния съюз под водачеството на Германия.
На 9 септември 1915 г. цар Фердинанд издава заповед, с която се обявява обща мобилизация на всички сили в царството. Тази вест със светкавична бързина се разпростира по всички краища на страната.
На 11.ІХ. в Кюстендил постоянното местоквартируване на полка се оживява и добива празничен вид. Към обяд градът, както и казармите на полка, започват да се изпълват със запасни.
Запасните войници от Кюстендилския край пристигат с много висок боен дух. С гръмогласно „ура” те навлизат в двора на казармите с пълна вяра в силите си и желание да отмъстят на бившите си вероломни съюзници.
Повечето от тях идват откъм сръбската граница, към която бяха обърнати погледите на целия български народ и зад която непосредствено се намираха заграбените ни земи от Македония, в която нашите братя бяха оставени да пъшкат под тежко и непосилно сръбско иго.
„Мила и трогателна беше гледката на прииждащите запасни, които, обзети от ентусиазъм, се взаимно поздравяваха със своите началници и другари, с които ги свързваха неотдавнашни бойни спомени и които стечението на обстоятелствата ги беше събрало за първи път от злополучната война за довършване на започнатото през 1912 г. освободително дело”, пише в спомените си очевидецът Дончо Терекчиев.
Дните до 22 септември преминават в усилна работа по разпределението и стъкмяването на запасните, провеждане на занятия за потягане и довършване на приготовлението за предстоящия поход…
На 24.ІХ. комплектуваният вече полк в състав от 61 офицери, 5 лекари , 4 чиновници, 5741 подофицери ефрейтори и редници и 581 коня е построен в двора на казармите за заминаване на фронта. Освен посочения състав към полка са придадени една планинска батарея от втори планински артилерийски полк и един полуескадрон от 6 конен полк. Кюстендилският полк е в състава на първа бригада, комплектована от него и 26-и пернишки полк. Бригадата е в състава на 7 рилска дивизия, която е част от втора армия. Командващ на бригадата е полк. Сантурджиев, а на полка – пол. Кръстю Киров.
Задачата на бригадата и полка е да настъпят по поска на с. Крива фея – гр. Враня, да проникнат в долината на река Морава, да прекъснат жп линията Враня – Лясковец.
В изпълнение на задачата Кюстендилският полк заема позиция на границата в района на Босилеградско, а 26-и полк в района на Трън.
На 30 септември 1915 г. полк. Сантурджиев получава заповед за започване на военни действия от 1 октомври. Същият ден цар Фердинанд отправя Манифест към българския народ. Войната започва.
Командирът на бригадата и на полка вече са направили разстановка на силите, съгласно задачата, и са издали заповед.
Това е началото на тригодишни (1915 – 1918 г.) бойни подвизи по бойните полета на българското Поморавие, Косово поле и поречието на Долна Струма.
Александър ЗАХАРИЕВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.