Градежът на най-големия католически храм у нас – „Свети Йосиф“ в София, започва при посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002-ра – тогава е положен първият камък на нова, по-голяма катедрала там, където се е намирала старата католическа църква.
Проектът е на архитект Константин Пеев и архитект Стоян Янев. Катедралата е осветена от държавния секретар на Ватикана – кардинал Анджело Содано, на 21 май 2006 г.
„Свети Йосиф“ разполага с 350 места за сядане и може да побере 1000 богомолци. Катедралата е дълга 23 м, широка е 15 м, а височината й е 19 м. Основният корпус на сградата заедно с покрива е с височина 23 метра, а камбанарията, оборудвана с четири електронно задействащи се камбани, е висока 33 метра. Катедралата е оборудвана и с орган, а над олтара се извисява 7-метров дървен кръст на Христос. Под кръста се намира иконата на Богородица, подарена от патриарх Максим по време на освещаването на храма. От двете страни на презвитериума се намират две статуи – на патрона на катедралата Свети Йосиф и на патрона на капуцините Свети Франциск от Асизи.
От дясната страна при входа е иконата на Божието милосърдие, свързана с явяването на Исус на света Фаустина Ковалска.
В катедралата се намират статуи на Дева Мария, на света Тереза, на свети Антон от Падуа.
При оградата на катедралата се намира статуята на блажения папа Йоан XXIII, която е осветена от папа Йоан Павел II при посещението му през 2002 г.
Историята на конкатедралния храм „Свети Йосиф“ започва през 1875 г., когато отец Тимотей от Биела като епископски викарий е изпратен от монсеньор Франческо Рейналди от Пловдив в София, за да поеме грижите за живеещите и работещите в града католици. През 1878 г. на това място започва строеж на малка църква и принадлежащ към нея комплекс. Още незавършена, през 1880 г. тя е осветена и отворена за служби. Първи енориаши са строителите на железопътната линия София – Истанбул и многобройните хървати и албанци, занимаващи се с търговия в града. Тогавашният енорийски комплекс включва църква, манастир за отците капуцини, колеж и концертна зала.
На 30 март 1944-та църквата е разрушена при бомбардировка. Оцелява само концертната зала, в която повече от 60 години, до построяването на днешния храм, са се провеждали службите.
Източник: balgari.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
