Кресна Турция и Европа стресна!

Кресненско-Разложкото въстание! Този величествен бунт на трошене на оковите на робството от втората половина на XIX век пламва на 5 октомври 1878 г. в знак на несъгласие с решенията на Берлинския конгрес, оставили Македония отново под властта на султана.

Непокорството на пиринци, а и из другите части на Македония срещу османския феодализъм, е с проявления и от по-ранни времена. В Пиринския край то се изразява с формите на хайдутството, в които хайдутите са представени с романтичния ореол на народни герои. Историкът Неделчо Димитров разделя хайдутското движение тук на четири хайдушки района: Пирин планина с Кресненския пролом, Петрички край с Подгорската клисура, Неврокопските земи и районът на Якоруда и Белица. Хайдутското движение се превръща в буреносен предвестник, който предшества тържествено-страшните гръмове на Кресненско-Разложкото въстание.
И така се случва, че едно селце с име Кресна и Турция, и Европа стресна.

Решението за вдигане на въстание се взема на 8.IX.1878 г. в Рилския манастир. В съвещанието, ръководено от митрополит Натанаил Охридски, вземат участие прославеният вече от Разложко-Пиянечкото въстание от 1876 г. Димитър Попгеоргиев Беровски и легендарния войвода Дядо Ильо Марков Беровски и управителите на руските окръжни управления на Горна Джумая, Кюстендил и Дупница – Йосиф Шевченко, Н. Р. Онсяний и Гатие, както и първенци от Горна Джумая (дн. Благоевград).

За ръководител е определен Натанаил Охридски, а за негов помощник – Димитър Беровски. В изпълнение на взетите решения в Пиринския край и най-вече в Горноджумайско започва съсредоточаване на чети от вътрешността на Македония и на доброволци от Княжество България.

И пламва огънят на бунта. Пожарът обхваща най-напред се селищата от лявата страна на Струма, отминава Мелнишко, прехвърля се отдясно на Струма из Малешевска планина, Огражден и Петричко, пламва и из Разложко и Неврокопско (дн. Гоцеделчевско).

Съсредоточените в Горноджумайско и Пиринско войводи с четите си се поставят под общото командване на учредените и учредяващите се из Княжеството комитети „Единство“. Първият от тях е в Търново. Комитети „Единство“ се появяват в Севлиево, Плевен, Враца, София, Габрово, Тетевен, Пловдив и много други селища. Учредява се комитет „Единство“ и в Горна Джумая, който поема задачата на посредник с другите комитети в страната, превръща се в приемателен пункт на бежанците от Македония и поема ролята на главен организатор и ръководител на въстаническите действия, както и осигуряване реда и дисциплината в освободените райони. Горноджумайският комитет „Единство” се оглавява от Константин Босилков, а негови помощница са Георги Панов – подпредседател, Сотир Стоименов – касиер, Иван Козарев – главен писар, Иван Ризов – помощник-писар, Манол Шарков и Георги Наков – членове. Пълномощия да ръководи въстанието получава Стоян войвода (Стоян Карастоилов), известен вече с много революционни деяния, а Димитър Беровски пък поема задачите на началник- щаб на въстанието.

Кресна, Ощава и Влахи са в епицентъра на въстанието. Цялостното организиране и ръководене на въстаническите действия се осъществява от въстанически органи. След битката при Кресна на 5.Х се изгражда въстанически щаб. От писмо на неговия началник Димитър Беровски до комитета „Единство” в Горна Джумая се узнава, че е изграден на 8.IX. За помощник началник-щаб и завеждащ оръжието е утвърден Георги Михайлов, секретарските функции пък са поети от Иван Попгеоргиев. Щабът се установява трайно във Влахи. Летописецът на събитията Тодор Страхинов пише: „В село Влахи беше военний стан. Щабът началник Мите Попов с главно писалище къщата на Насьо хаджи Георгиев. В Щабът приемаха и изпращаха всички официални писма до комитета „Единство“ в Горна Джумая, до воеводите по различните пунктове и обратно. Писците бяха непостоянни…“

Освен на въстанически щаб част от задачите на въстанието се поверяват и на друг орган – Привременно управление на Македония с Военен съвет, в който влизат и чужденци, които впоследствие оказват пагубна роля за хода на въстанието. Това са австриецът Валтер Шулц, черногорецът на руска служба майор Адам Калмиков, обявяван и за главен атаман на въстанието, полякът Луис Войткевич. Впоследствие началник на Военния съвет става войводата Георги Пулевски.

В организационното осъществяване на въстаническите действия специални задачи поема още един орган – Полицейско началство, със седалище в Кресна (Стара Кресна). От писмо на Димитър Беровски до комитета „Единство“ в Горна Джумая се узнава, че „Местното полицейско началство със седалище Кресна е с ръководен състав: председател К. Аманис от Влахи, казничей Петре Николов от Кресна и действителни членове Мицо Стоилков (Мицо Чорбаджи, предводител на въстаниците от Сърбиново до Кресна за първата им битка. – б. а.), Т. Стайнов, Д. Х. Цветков – всички от Кресна, хаджи Ильо от Влахи и Ангел Митре и Никола Тодоров от Ощава.“

Полицейското началство поема задачите да поддържа реда в освободените райони, да посреща доброволци, да осигурява оръжие, боеприпаси, храна, натоварено е и с функции на нова администрация. Основните му задачи са фиксирани в специален документ и едни от тях са:

„Да собира войска от способните жители на новоосвободените места; да собира данок по состояние от секиго, що не може да стапи в военна служба; да набира оръжия, патрони и всекакви военни потреби; да разполага с превземаните имения; да преследва, улавя и предава на въстаническия щаб избегалите от военното положение; да се грижи за спокойствието на населението в превземаните места, строго да преследват злодейците и да наказва строго виновните.“

Полицейското началство е имало задължения лице да прави мобилизация сред местното население и да попълва въстаническите сили, да изгражда по селища старейшински совети.

Въстаниците, доброволците, идващи от Княжеството и местните попълнения, са определени като въстаническа войска. Тя организационно се е състояла от чети и четоводци (войводи и помощник-войводи). Зачислените са предимно пехотинци, но е имало и конници в местна чета, водена от Н. Живков и Николица Македонски. Въстаническите сили са разделени на местни стражи и войници. Местните стражи изпълняват главно охранителни функции, а войници са всички други участници във въстанието – четници, доброволци и местни жители.

Въстаническият ред, дисциплината и всичко, отнасящо се до въстанието, се регламентирани със специални „Правила на востанически комитет“ – общо те са изложени в 211 точки. Ето някои от тях: „Въстанието, което сега още е местно, трябва да се разшири из цяла Македония; във въстанието могат да участват всички без разлика във вяра и народност; позволява се на комитетите „Единство“ да помагат въстанието, независимо че се намират извън Македония; за ленивците, крадците и лежилебовците няма място сред въстаниците; всеки доброволец, откъдето и да е, нека си обуе опинците, да отива на обозначеното място и като такъв да изпълнява разпоредбите; целта на въстанието не е тайна, тя е освобождението на Македония.“
Във Военните правила се сочи още, че всеки доброволец, въстаник и харамия е длъжен да дойде във Въстаническия комитет на собствени разноски, с пушка мартинка, с кама, със сабя или ятаган и със 100 куршума, без да търси такива неща от Въстаническия комитет. Длъжен е и да положи клетва за вярност на Главната въстаническа управа.

Всичките 211 точки от „Правилата“ засягат и реда в селищата, наказания при нарушения, честността и морала, отношенията между въстаници и местното население, а и с мирните турци.

Въстанието си е имало и символи: печат на началник-щаба и знаме. За знамето съобщава и руското списание „Новое время“, като го описва в четири цвята с надписи в полетата им: в белия – „Русия освободителка“, в червения – „България“, в синия – „Освобождение Тракия“, и в черния – „Нещастна Македония“.

На 4.Х. в Сърбиново (Брежани) се провежда войводско съвещание, което взема решение събралите се чети в района на Кресненския пролом да нападнат турската военна част, настанена в хановете на братята Цветко и Мито Вескови в Кресна. Сборният въстанически отряд завежда известният поборник Мицо Стоилков от Кресна. Отрядът е разделен на 4 отделения, начело на които застават войводите Стоян Карастоилов, Коста Кукето, Стою Торолинко и Кръстю Светиврачки.

На 5-6 октомври избухва Кресненско-Разложкото въстание

И идва часът на късането на робските окови. Летописецът Иван Попгеоргиев пише:

„Тук бяхме един срещу други с неприятеля и турците, без да подозират опасността, която ги очакваше, се разхождаха из големите каменни поляни, но по едно време започва да се забелязва някакво движение – види се узнаха за положението си…“

Битката започва, когато въстаници доближават съвсем близо до предните турски постове. Участникът в битката Тодор Страхинов съобщава, че към въстаниците се добавили местни селяни и постепенно цялата турска позиция е обхваната в обръч.

От стари летописи се узнава, че Битката за Кресна е продължила 18 часа. В нея пред олтара на свободата са загинали 3-ма въстаници, 9-ма турски войници и 4-ма цивилни турци, а в плен попадат 119 турски офицери и войници.

В Разложия край и на юг от него въстанието се разгаря близо месец след събитията в Кресненско и Кършияка. Още преди да пламне, тук действа с четата си Тодор Паласкаря. Най-дейно във въстанието се включват хаджи поп Атанас, хаджи Дъгардин, Иван Грънчаров от Банско. Към този район се насочват и войводите Братан (Баньо) Маринов, Ангел войвода, Георги Сърбинеца, Яким Охридски.

Борис САНДАНСКИ

Източник: tretavazrast.com