Кремиковският манастир „Свети Георги“ е български православен манастир.
Разположен е на южните склонове на Стара планина, на 4 km северно от квартал Кремиковци в София, в местността „Градището“.
Манастирът е построен по време на Второто българско царство, вероятно при управлението на цар Иван Александър, но разрушен през 1382 г. от османците. В 1493 година софийският първенец войводата Радивой го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира, а през 1926 г. е съградена втора черква. През 1503 г. покривът на преддверието на манастира е разрушен от земетресение. От ктиторски надпис става ясно, че старата църква е обновявана през 1611 г. По вид и архитектура тя представлява еднокорабна църква с притвор и полукръгла олтарна апсида.
Стенописите в старата черква са направени веднага след построяването ѝ, отличават се с монументалност и въздейственост, и са много тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Разлики в стила и похватите показват, че фреските в преддверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време.
Сред стенописите в преддверието, правени през 15 век, се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента в който поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и патрона Свети Георги Победоносец.
Северната, южната и западната стена на притвора са изографисани през 17 век. Сред фреските изпъкват образите на архангел Михаил, Свети Свети Константин и Елена, светците-воини Прокопий, Теодор Стратилат и Теодор Тирон, както и моменти от живота на Богородица и на Свети Георги.
Манастирът е бил просветен и духовен център, като един от запазените там ръкописи е Кремиковското евангелие от 1497 г., писано по заръка на Калевит. Запазен е триптих с поменик от 16 век, както и дървен иконостас от 17 – 18 век.
В 1876 г. манастирът спасява и крие Ботевия четник Димитър Стефанов-Казака.
В продължение на 30 години стенописите в старата църква на Кремиковския манастир подлежат на реставрация от специалисти на Националния институт за паметници на културата. Ремонтирана и оздравена е и самата сграда.
Иконостасът на новата църква „Покров Богородичен“, построена в 1926 г. при игумения Аглаида (1844, Пехчево, Македония -1915, Кремиковци), е дело на дебърски майстори от рода Филипови. Иконостасът на късносредновековния храм не е на мястото си. След преместването на последните две монахини и към 2019 година манастирът не е действащ, а е популярен и престижен туристически обект, утвърдена поклонническа дестинация и място на многолюден гергьовденски събор на поляните в двора, който разкрива панорама към Софийското поле. Наскоро е направена литийна икона на светеца-покровител, а в действащия храм от 1926 г. се съхранява още и Светогорска Богородична чудотворна икона, която има копие и в Челопеченския манастирски храм. Иконостасът и няколко руски икони са интересни образци на академичната иконопис на ХХ в.
Манастирът е домакин на детски летовища по вероучение, работи по проекти и има стопанство с идеята да оформи духовен център заедно с още два съседни манастира. Стенописите са проучени в албум. В близост се намира и почивна станция. Стига се и с градския транспорт.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
