Кочо Лютата е легенда на българските националноосвободителни борби. Хайдушките му години са възпети в песни и до днес се пеят в Македонско, но Лютата остава в историята като най-стария хайдути, водил военни действия.
Кочо Георгиев Лютов е роден 1836 г. в мелнишкото село Левуново. Работи като овчар. Има син Павел, който бива убит на 18 г. от турците и дъщеря Мария.
След убийство на турчин Кочо Лютата е затворен в затвор в Солун. Успява да избяга и става хайдутин в четата на дядо Ильо войвода. С нея участва в Руско-турската война. Събира собствена харамийска чета и действа в защита на населението в Сярско, Неврокопско и Мелнишко.
С четата си от 12 души участва в Кресненско-Разложкото въстание. На 5 октомври 1878 г., заедно с четите на Стоян Карастоилов/Стоян Воевода/от Неврокопско, Стойо Торопинков, Тодор Паласкаря и Коста Кукето (общо около 400 бойци), атакува турския гарнизон, превзема Кресненските ханчета и дава начало на Кресненско-Разложкото въстание. След което участва в освобождаването на селата Влахи, Ощава, Ново село, Морска, Будилци, Сливница, Брезник.
През 1895 г. в Четническата акция на Македонския комитет стария харамия Кочо Лютата предвожда Втора въстаническа дружина. Дружината е в състав от 150 души и нейната задача е да подпомогне дружина на поручик Петър Начев в акцията ѝ при превземането на град Струмица. Дружината води бой при село Габрово. В отряда влизат и Иван Топчев и Спиро Костов. При него служи и Йордан Божков от Велес /участник в Съединението и харамия от четата на Кочо Лютата/.
При избухването на Балканската война в 1912 година 75-годишният Кочо Лютов се записва доброволец и е най-възрастният боец в Македоно-одринското опълчение. Служи в доброволческа чета №42 на Дончо Златков заедно с още 91 четници.
Загива по време на сражение в Дупница на 10 юни 1918 г.
Поклон!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
