Кольо Радев – Черкеза e роден през 1850 година в село Горни турчета /днес Бяла черква/, Великотърновско. Той е четвъртият син в семейството на Радю Рачев. Родът му произхожда от Вишовград, откъдето се преселва в Търновското село. През 60-те години на XIX век в Бяла Черква учител е даскал Бачо Киро Петров. Кольо Радев е измежду най-малките, но е един от най-добрите му ученици. За оформянето на възгледите на младежа, контактът с големия възрожденец има решаваща роля.
По време на Априлското въстание, братята му Петко и Тодор се записват в четата на Бачо Киро. Обсадени в Дряновския манастир от ордите на Фазлъ паша, те загиват геройски в неравната битка.
От свещеник Петко Франгов, също четник на Бачо Киро, Кольо научава за гибелта на двамата си братя. Това се отразява тежко на семейството и той напуска училище. Започва работа в цигларницата на един грък, но буйният му характер става причина да бъде изгонен от работа и да замине за Русчук. Там заедно с Георги Каназирски попада в дома на баба Тонка Обретенова. По-късно двамата се прехвърлят във Влашко и през март същата година работи в чифлика на Рафаил Атанасов, председател на революционния комитет в Галац. Чрез неговото посредничество той се записва в Ботевата чета и с още двама белочерковци се качва на кораба“ Радецки“ от пристанище Турну Магуреле. На 17 май слиза на козлодуйския бряг. Взема участие във всички сражения на четата по героичния и път от Козлодуй до Околчица.
След смъртта на Ботев и разпръсването на оцелелите бунтовници, Черкеза се скита из Балкана и накрая със съселянина си Димитър Генчев–Мичо водят престрелка с турска потеря, при която приятелят му загива. Заедно с още двама четници (Димитър Векилов от Копривщица и друг неизвестен от Свищов) се укриват известно време по кошарите. Арестувани са и са изпратени в София. После са освободени, но пътувайки за Търновско, за зла участ пак са заловени и закарани в Ловеч. Там са разпитвани и препратени към Търново. Имало е заповед по пътя да бъдат убити, но с хитрост успяват да се спасят.
Кольо дочаква амнистия и на 1 август 1876 г. бива освободен. Преоблечен в шопски дрехи се прехвърля от Свищов през Зимнич в Румъния.
Включва се в Освободителната война като опълченец. Записан е като Никола Радев във Втора дружина –първа рота, на 22 май 1877 г. и е преводач в отряда на генерал Михайл Драгомиров. На 7-8 юли Кольо Радев влиза в старата българска столица Търново, вероятно с източната руска колона.
До 1880 г. живее в Бяла черква, като отглежда сирачетата на двамата си загинали братя. По късно се преселва в Павликени, където се занимава с керемидчийство. Записва се като доброволец в Сръбско–българската война. Според рапорт на командващия Втора доброволческа дружина, Черкеза е служил от 15 октомври до 21 декември 1885 г. и е участвал в похода до Пирот.
През 1898 г. става един от основателите на Поборническо–опълченското дружество в Бяла черква, което разгръща широка родолюбива дейност. През 1900 г. се преселва в Бяла Слатина. Занимава се с мелничарство, земеделие и градинарство. Най-голямото признание, което получава е почетното място на тържествата за петдесет годишнината от гибелта на Христо Ботев през 1926г.
Кольо Радев Рачев–Черкеза умира на 7 юни 1927 г. на 77 г. след операция в Александровската болница в София. Като революционер и заслужил гражданин е погребан в църковния двор на енорийския храм „Света Параскева“ в Бяла Слатина.
Източник: krasimirbogdanov.blogspot.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
