Тодор Илиев Попов – Върбовлянина е роден през 1845 г. в с. Върбово, бивша Белоградчишка околия в семейството на будни балканджии. Едва 15-годишен той напуска родното си село и заминава на гурбет в Румъния. Настанява се в Браила като помощник в дюкяна на чичо си.
Възпитаван в семейството си в свободолюбив дух, Тодор Попов попада в средата на българските хъшове. Под въздействие на революционните настроения в емигрантскиата среда през 1875 г. заминава за Сърбия, където като доброволец се включва в един сръбски батальон и участвува в сраженията с турците по босненската граница. След това в началото на 1876 г. отново се връща в Браила. По това време българската емиграция очаква избухването на въстание в България. Никола Обретенов, Перо Херцеговинеца и Георги Метев организират в Крайова и Бекет чета, както вече споменахме по-горе, с име „Свети Георги“, чиято задача била да съдействува за пренасянето на оръжието, закупено от врачанския революционен комитет. Тодор Илиев Попов се записва в тази чета и на 17 май 1876 г. преди обяд от пристанището в Бекет се качва на парахода „Радецки“. В списъка на организатора на тази чета Никола Обретенов той е записан тридесет и седми по ред. На парахода „Радецки“ заедно с него в същата- чета е и Пандели Стоянов от гр. Видин, на козлодуйския бряг към Ботевата чета се присъединява и Младен Павлов от Видин.
Тодор Илиев извървява с четата трудния и кървав път от Бекет до Вола. Сам той пише в прошението си за пенсия: „Участвувал съм в Ботевата чета от Козлодуй до Вола.“.
Взема участие във всички сражения, които четата води. След смъртта на войводата Христо Ботев Тодор Илиев е в групата на военния командир Никола Войновски в сражението при р. Искър. След това последно сражение оцелелите четници се разпръсват и Тодор Илиев скита в продължение на няколко дни, докато се добира до Габровския балкан, попада на родолюбивия българин Христо Иванов от Габрово, който го приютява, а по-късно, скрит в една кола, натоварена с дърва, го закарва в Габрово. Там Ботевият четник се укрива в дома на габровеца Христо Пантев и с помощта на габровците Денко Мидалев, Коста Байдан, Йонко Рибаров и Христо Моцев преживява там близо три месеца (от 18 октомври 1876 г. до 12 януари 1877 г.) Смелите габровци го хранят и укриват от чужди погледи. На 12 януари 1877 г. Тодор Илиев, облечен в цивилни дрехи, непредизвикващ никакво съмнение у турските власти, снабден с фалшиво тескере, заминава за Русе, откъдето се прехвърля за трети път в Румъния. Когато през 1877 г. започва формирането на Българското опълчение, Тодор Попов като председател на местното благотворително общество препраща в Плоещ прииждащите български емигранти. В Плоещ той също намира мястото си в редовете на Българското опълчение като редник в четвърта рота на Втора опълченска дружина на майор Куртиянов.
На 31 май дружината под командата на майор Куртиянов, в чиито редици е и Тодор Илиев, се отправя отново към Дунава и на 21 юни минава великата река, за да се бие за свободата на поробеното отечество. На 19 юли Тодор Илиев се сражава при Стара Загора, на 9, 10, 11 и 12 август брани заедно с другарите си десния фланг на Шипченската позиция. След тона опълченските дружини са изтеглени на позицията при с. Зеленото дърво, Габровско, за попълнение, превъоръжаване и почивка.
По време на зимното преминаване на Балкана втора дружина е включена в състава на Скобелевия отряд. По козята химитлийска пътека смелите воини се спускат в Розовата долина и всяват смут и ужас в армията на Вейсел паша, защищаваща Шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877г. За проявена храброст в боевете при Шипка и Шейново Тодор Илиев е награден с руско военно отличие. След сключването на Санстефанския мирен договор се завръща и установява да живее в град Белоградчик. Известно време служи като стражар в гр. Кула, а след това -като старши стражар в Белоградчик. Там взема участие в създаването на новата българска администрация на града. Избиран е за помощник-кмет.
През 1885 г., когато свободата на отечеството е в опасност, поборникът Тодор Илиев за трети път грабва оръжието и постъпва като доброволец в Дубравската доброволческа дружина под командуването на поручик Панайот Дворянов. Според свидетелство N 732 от 17 декември 1885 г., подписано от поручик Дворянов, Тодор Илиев служи в тази дружина от 4 ноември до 17 декември 1885 г., като взема участие в сраженията на 14 и 15 ноември при селата Арчар и Гайтанци. За заслугите си към отечеството Тодор Илиев Попов е бил уважаван от съгражданите си и избиран за общински съветник. Умира на 65-годишна възраст на 1 август 1921 г..
До края на живота Тодор Илиев Попов (Върбовлянина) живее с революционните идеали и спомена за Ботев, с идеалите на опълченците от Освободителната война и на защитниците на Съединението през 1885 г. Участието му в тези събития е безспорно доказателство за правото му на безсмъртие.
Поклон!
Източник: vidin-online.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
