Клането в Сребърна през 1916 г. е олицетворение на румънските жестокости по време на цялата война за освобождение на Добруджа.
Краят на първия румънски окупационен режим (1913 – 1916) в Добруджа е белязан от масови престъпления на румънската войска спрямо местните българи като кланета, грабежи и отвличания (депортации).
Пред перспективата за водене на военни действия с България, през лятото на 1916 г. румънското правителството предприема една драстична стъпка спрямо мирното българско население в Добруджа.
Проведено е етническо прочистване на българи на огромна територия, особено в зоната на бъдещите бойни действия. Между 25 000 и 30 000 души добруджанци, сред които основно са кметове, свещеници, учители, интелектуалци, търговци и земеделци, са отвлечени насилствено и изпратени в концентрационни лагери в Молдова. Там те са настанени в мизерни бордеи и землянки, без елементарни хигиенни условия и здравно обслужване, подложени на системни унижения и тормоз.
Сред отвлечените има дори жени и деца, както и представители на други народности в Добруджа като турци и германци. От студ, глад, болести, изнурителен труд и мъчения загиват около 3/4 от интернираните добруджански българи.
Но това не е всичко. Безсилни да се противопоставят на бойното поле на победоносната българска армия, още в първите дни на войната румънските войски се отдават грабежи и кланета над беззащитното добруджанско население. Избиването на 53-ма невинни добрички граждани в района на жп гарата в града, масовото клане над жителите на село Сребърна, унищожаването и подпалването на село Стожер от залповете на румънската артилерия – всичко това са черни страници от войната в Добруджа
Източник: bgwars.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.