Килифаревският манастир – едно от най-значимите книжовни средища в България

Килифаревският манастир е по поречието на река Белица, близо до републикански път II-55 от град Килифарево до град Гурково, като отбивката за Светата обител е няколко километра след Килифарево.

Килифаревски манастир „Рождество Богородично“ е основан през 1348 година от видния български исихаст Теодосий Търновски с подкрепата на цар Иван Александър. Теодосий става игумен на манастира и го превръща в едно от най-значимите книжовни средища в България и духовен център на православния исихазъм.

Тук се пишели и превеждали разнообразни богослужебни книги, жития, проповеди и светски хроники. Светата обител става център на книжовна школа, която през 1360 година има над 460 ученика, като в школата са били обучавани патриарх Евтимий, Ромил Видински и бъдещия киевски и московски митрополит Киприан.

Когато османското нашествие достигнало Търново, манастирът бил укрепен със стени и бойни кули. Лично цар Иван Александър дарил средства за главната кула и за нова църква. Въпреки това при падането на Търново новоукрепения манастир бил разрушен от османските турци.

През 1442 година Килифаревският манастир се споменава отново в изворите, а през 1596 година в него се укривали оцелелите въстаници от второто търновско въстание. Именно заради това манастира бил опожарен от турците и крепостните му зидове били сринати напълно. Повече на това място манастира не е бил възстановен.

През 1718 година Килифаревският манастир е издигнат на днешното си място на брега на река Белица, под стария манастир. Тогава била построена и изографисана църквата „Рождество Богородично“ с два параклиса, посветени на Иван Рилски и Теодосий Търновски. В края на 18 век част от манастира е разрушена по време на кърджалийските набези, но скоро след това е възстановена.

През 1840 година възрожденския майстор Колю Фичето започва изграждането на сегашната църква „Св. Димитър“. Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на св. Теодосий и на св. Иван Рилски.

Храмът е завършен през 1842 година. През 1950 година Килифаревският манастир приютява монахиня Иустина, рускиня по произход, и бива трансформиран в женски.

Архитектура и текущо състояние

Килифаревският девически манастир е действащ и включва църква, жилищни и стопански сгради. През 1840 година възрожденският майстор Колю Фичето започва изграждането на на трета църква в Килифаревския манастир. Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на св. Теодосий и на св. Иван Рилски и така трите помещения са обединени под общ покрив, даващ облика на днешната еднокорабна и еднокуполна черква „Св. Димитър“. Храмът е завършен през 1842 година, като вътрешното й пространство е разчленено във формата на кръст. Куполът е разположен върху четири каменни колони, които очертават рамената на кръста.

По-съществената част от стенописите се намират в двата параклиса и датират от 1718 година. Сцените от евангелските събития се намират в горните пояси, докато долният ред е зает от фигури в цял ръст. От двете страни на олтара са изобразени фигурите на архангел Гвраил и Богородица, а в апсидата е представена „Богородица Ширшая небес“ с образа на Младенеца в утробата и. Най-долният пояс е зает от сцената „Поклонението на жертвата“. Стенописите в Килифаревския манастир са характерни за началото на 18 век, като в позите и жестовете на персонажите се чувства известна скованост и диспропорционалност. Запазен до днес е стария позлатен иконостас от 1843 година дело на резбарите Цоню и Симеон Василеви, баща и син от Трявна.

Килифаревският манастир притежава няколко ценни икони, дело на тревненските живописци Йонко Попвитанов и Досьо Коюв, както и известната икона на Иван Рилски с житието му, рисувана от Кръстьо Захариев. Комплексът включва още две красиви двуетажни жилищни сгради във възрожденски стил построени през 1849 година.

Източник: bg-istoria.animatherapy.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!