Кара Булгар – държавата на Бат Баян от рода Дуло

Кара Булгар (известна още като: Черна България, Черна Булгария, Урус Булгар, Кара-Булгария), е държава управлявана от Бат Баян от рода Дуло и неговите наследници.

Кара Булгар е пряк наследник на Стара Велика България от 671 г. която е под властта на Хазарският каганат. Тази държава просъществува до 865 г. когато е разделена на две. Едната известна като Волжка България а другата като Киевски бейлик.

В първите години от зависимостта си Кара-българите (черните българи) и хазарите съвместно воюват срещу Дунавските българи, арабите и тюркските племена на изток, като основна тяхна религия е Тангризма.

„След него царувал брат му Айяр, когото още Аспарух поставил за съуправител на Тарвил, за да предотврати сблъсъците по повод престолонаследието. Тарвил го бил изпращал с отряд воини на помощ на хазарския каган Кук-Куян, който се сражавал срещу арабите. Дъщерята на Айяр – Чакчак – била омъжена за кара-българския балтавар Сулаби, който също се отличил във войната с арабите.”— Джагфар тарихъ

След това по времето когато Хазарския Каганат и васалния на него Кара Булгар съвместно с Дунавска България, Волжка България и Византия воюват срещу Арабите. Кара българският Балтавар Сулаби се жени за дъщерята на българския принц Айяр брат на Кан Тервел усилваики на връзката между Дунавска България и Кара Булгар. В средата на XIII век след поражението на хазарите от Арабския халифат през 737 г. започва ислямизиране на народите живеещи в Хазарския хаганат. Първи от българите които приемат исляма се смятът българите на които сегащни наследници са Балкарците и Кабардинците. Началото на IX век голема част от черните българи е приела исляма, но по време а управлението на Бег Обатай в Хазарския хаганат се приема официалната религия да е Юдеизма след като много юдейски проповедници навлизат в хазарския хаганат както самият Обатай и негови преблихени са приел Юдеизма. Българите в хазария отказват да приемат новата религия която за по малко от 100 години отново хазарите им я налагат. През 820 г. владетелят на Кара Булгар Урус Агар Айдар въстава срещу хазарите. Урус Агар Айдар привлича на своя страна дунавските българи, волжките българи, маджарите, печенегите и първоначално Византия (до 827 г.) Урус Агар Айдар за кратко успява да обедини волжките българи потомци на Котраговите българи и Кара българите на Бат Баян. От своя страна хазарите привличат тюрките Огузи. Първоначално въстанието има успех нo през 830 г. хазарите с помоща на Византия успява да го потуши но това дава тласък за обединението волжките българи и черните българи. Потущавваики въстанието хазарите не успяват да наложат власта си над кара българия а само на част от разбонтувалите се българи, Основно Балкарци. След смъртта на Урус Агар Айдар, през 860 г. започва гражданска война между синовете му Габдула Джелки и Бат Габдула. 865 г. Кара Булгар се разпада на две, източната позната ни като Волжка България и западна под името Киевски бейлек(Кара-Булгар). Като двете страни воюват често една срещу друга. През 882 г. Славяните превземат Киев които е столица на Кара Булгар. Това подтиква кара-българите да търсят съюзници. Под натиска на славянските племенна, хазарите и печенегите, Кара-българите влизат в съюз с Маджарите(дн. Унгарци ) угърско племе което преди десетилетия е пристигнало от северното течение на р. Волга към северното причерноморие. Обединената държава на Кара-българи и Маджари е управлявана от кан Алмаш които води няколко войни срещу Дунавска България и често като съюзници на Германците срещу Великоморавия. В края на 80-те на IX век синът му Арбат става кан на Маджарите. През 895 г. Багатурите на Кара Булгар и Волжка България се опитали отново да обединят двете Българии Кара и Волжка като за владетел бил избран Кан Алмъш(досегашен владетел на Кара Булгар) от своя страна но поради многото различни етноси и религии обединението било крехко и бързо се разпаднало. Някой историци смятат че окончателната раздяла става през 922 г. тази година се смята за създаването на Волжка България.

„Моят господар ми забрани да споменавам за службата на Будим и неговите потомци на царете на Кара-Булгар и Ак-Булгар , опасявайки се, че татарите на това основание ще изискат от Улаг-Булгар подчинение.”— Гази-Барадж Тарихи(1229 – 1246 гг.)

Към края на IX век. последния владетел на Кара Булгар Арбат син на Алмъш който става и владетел на Маджарите прави няколко военни похода срещу Дунавска България. Това го сблъсква срещу още младия българския владетел Цар Симеон I. Цар Симеон задно със Печенегите нанасят съкрушителен и смъртоносен удар на Кара Булгар. След това поражение на черните българи и маджари част от тях се преселват в Панония и заедно с маджарите, образуват силното там Унгарско кралство, други емигрират на север към Волжка България, останалите са асимилирани от навлизащите племена от изток като Печенеги, Кумани, Узи и от север Славяни.

„Улаг-Кашан се намира на река Кичи-Буга. Нашите търговци пътуват от Джалда до Бирман, а оттам по реките Тирле-су и Бурат – в Улаг-Кашан и Ази-Улаг… Тези градове са изключително важни за Държавата, тъй като поддържат нашата търговия с Кара-Бурджан, Улаг, Кряш, Маджар и Байлак. Между тези градове се намират няколко анчийски, улагски и кумански бейлици. Те всеки ден променят границите, териториите и названията си, тъй че няма смисъл дори да се привеждат техните названия. Нашите градове им плащат данък, а във всичко останало те са предоставени на самите себе си. В темите на тези бейлици се намират жалките останки на няколко града от времената на Буртас и Кара-Булгар, но те вече нямат голямо значение. Сред тях ще спомена Саръ-Керман, Ак-Керман, Чирмъш, Бигар… Улагците ми обясниха, че “чирмъши” наричали българите от времето на Буртас, а “бигари” те наричат днешните българи” — Кул Гали, “Хон Китабъ” XIII век.

Източник: ivonti10.blog.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!