Вероятно никога няма да узнаем кой е погребан в църквата „Св. 40 мъченици” – царят Калоян, севастократор Калоян или неизвестен Калоян. Дори и след пълното проучване на гроба, археолозите нямат категорични данни, че това е царят. Нито пък такива, които да доказват, че не е. Затова, вече 40 г., по този въпрос археолозите и историците спорят, разделени на две – част от тях вярват, че храмът е приютил царят Калоян, останалите – не вярват.
В началото на октомври 1972 г. археологът Въло Вълов открива гроб в северната галерия на църквата „Св. 40 мъченици”. Този гроб, който остава в историята под номер 39, се превръща в сензацията на разкопките в търновския храм.
Погребението е на мъж с необикновените за времето си 189 см ръст. Под лакътните кости на лявата ръка открива пръстен. Пръстенът е златен, от почти чиста проба – 23,7 карата. Тежи 61,1 гр. Принадлежи към т.нар. пръстени – печати, много разпространени през средновековието. Върху плочката на пръстена е изобразено животно и има гравиран надпис в негатив – „Калоянов пръстен”. Различните изследователи виждат различно животно – за някои това е лъв, за други е пантера, за трети – барс.
Малко след разкриването на уникалната находка антрополозите са установили, че погребаният мъж е бил на около 40 г., че е със славянски черти и произхожда от североевропейска раса. Бил погребан с копринена мантия, вплетени в нея златни и сребърни нишки. На копринената му дреха е имало десетки металически копчета, а на главата му – сърмена тъкан във вид на кръст. Всичко това говори за аристократично потекло, но не дава на археолозите възможност да определят гроба като царски.
Отсъствието на титлата „цар” в надписа на пръстена отключва всички дискусии. Търновските археолози, които са работили с Въло Вълов, разказват, че, когато той попаднал на гроба, се стъписал от откритието. В началото бил склонен да повярва, че е намерил царя. Отказал се, когато в Търново дошъл нумизматът проф. Тодор Герасимов и казал, че такъв пръстен може да има всеки богат занаятчия.
Проф. Веселина Инкова е изследвала тъканите, намерени в гроба. Тя за първи път през 70-те г. направила технико-лабораторни проучвания и възстановила облеклото. Установила дължината на туниката, цвета й, цвета на ботушите. Всичките си резултати описала в книгата си „Калояновото погребение”, излязла през 1979 г. В книгата си тя говори за Калоян, за човек с висок сан, но не и за цар.
Направени били и антропологични изследвания, които установили възрастта на мъжа, размера на черепа му, хлътването в теменната част. Според зоолгическия институт мухите, намерени в гроба, се връзвали с възможното време на пренасяне на тялото и погребването му. Изследванията създали верига от много събития, които не могат да бъдат просто случайности – възрастта на погребания, височината на скелета, копчетата, солта по тях, тъканите, червените кожени ботуши. Но дори и пълното проучване на погребението не дало отговор на основните въпроси – истината за пръстена и надписа в църквата, който казва, че:
„В лето 6738 (1230) индикат III, аз Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри” и т.н.”.
Калоян е убит в битката при Солун през 1207 г. и тези 27 г., които се губят някъде, объркват историци и археолози. Освен може би ако там не е имало по-ранна църква.
Върху този въпрос дълги години е работил покойният вече арх. Теофил Теофилов, човекът, най-тясно свързан с храма в новата ни история. Той беше убеден, че преди да я има църквата на Асеневци, на това място е имало ранна християнска базилика. Според него най-старата църква се е наричала „Рождество Богородично”.
За да затвърди версията, че това е цар Калоян, историкът Божидар Димитров води тогава президента Георги Първанов в старата столица и организира препогребване на останките от гроб 39. Сега тленните останки на Калоян лежат в гробна яма в северната галерия на църквата, където са лежали 800 г. преди Въло Вълов да ги разкопае.
Преди да бъдат положени обратно в гроба, костите са обработени по восъчно-колофониева методика. Това е същият начин, по който са били запазвани и египетските мумии. Тази методика дава гаранция от 3000 г. Затворени са в метален саркофаг, който дава възможност на всеки 15-20 г. да бъде проверявано тяхното състояние. Начинът, по който са консервирани, гробната яма, в която няма пряк достъп на въздух, влага, вода и на други фактори, дават възможност те да бъдат отново изследвани. Ако науката открие нови методики, това може да бъде направено. Само дето никой не знае какъв отговор ще даде тогава науката…
Сашка Александрова
Източник: myvelikoturnovo.wordpress.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
