Четата на капитан Петко войвода се превръща в една непрестанна заплаха за турската власт и верен защитник на българите. Списание „Родопски напредък“ в своите книги втора и четвърта от 1905 год. дава един от най-интересните очерци на защитника на Тракия, представяйки неговата тактическа съобразителност и способността му да надделява над противника въпреки неравномерното съотношение на силите. Така изданието посочва как Петко войвода успява да се изплъзне на турските потери:
През 1871 година Петко сновял само из Кешанско, без да се вестява другаде. През цялото лято имал само три срещи, но тоя път силни потери, които се състояли и от редовни войници, освен заптии и селяни (на 25 март при селото Куин тепе, на 18 юний при село Акъ ходжа и от 12 август до 3 септемврий в гората Куру дах – Суха гора). Третата схватка била особено премеждлива за Петка, защото цели 22 дена се борел обсаден от турски низами и башибозук, и то в една малка гора в полето. И от тая обсада Петко само със свойствената си ловкост и хитрина явно излязъл от ръцете на обсадителите си, които изгубили един юзбашия и 30 войници убити, а Петко имал само един убит, ала и самичък той бил ранен в лявата нога.
Списанието описва и методи, към които той прибягва, когато става дума за защитата на българите:
Когато турските власти почнали да тероризират населението, да кръстосват селата и арестуват селяни по-видни, под предлог че са ятаци на Петка, тогава и Петко обърнал друга тактика: при всяко залавяне и арестуване на българи – селяни, от страна на властите и Петко залавял и завеждал с дружината си в горите някой виден турски бей, като поръчвал след това на властите и роднините на пленника, че ще бъде освободен само тогава, когато в замяна на това освободят арестуваните от еди-кое село селяни. По тоя начин Петко парализирал и в тоя случай турските мерки за преследването му. А това, няма съмнение, подигнало Петка още повече в очите на населението, което вече не се бояло от властта и улеснявало, обичало и укривало Петка.
Капитан Петко войвода засилва дейността си по време на Руско–турската освободителна война. След войната четата му участва в потушаването на турското въстание, подбудено от английския консул Сенклер. За всичко това „Родопски напредък“ пише:
Петко бързо увеличил своята дружина на около 500 момчета, въоръжил ги добре и сполучил да отчува от разорения много села. От март до юлий 1878 г. Петко имал много кръвопролитни схватки, от които по-бележити са били следните: на 8 март известната вече маронска битка, в която Петко бил с 45 момчета срещу три табора турска войска и отделно башибозуци. Петко изгубил в тая схватка 6 души убити и ранени, а турците – 72 души; на 18 март при местността Жан чешме, Маронско, Петко бил със 70 момчета срещу два табора войска; на 29 март при селото Каракая, Ференско; на 13 априлий в планината Китка, Димотишко, Петкови 200 момчета срещу 3000 души Сенклерови въстаници, Петкови ранени 2, а турците изгубили 60 души; на 28 априлий при Ин дере, Дедеагачко, Петкови убити и ранени 19, а турци 150. В тая схвата и Петко бил ранен в бедрото; на 6 май при с. Голям Дервент, Димотишко, 400 момчета Петкови срещу 1000 души Сенклерови въстаници с 11 души убити и ранени от Петковите момчета, а турците само убити имало 35 души, а ранени неизвестно…
Източник: ploshtadslaveikov.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
