През 818 г. князете на славянските племена тимочани и абодрити, които населяват пограничните райони на България с франките, обявяват, че се отцепват от канството и преминават към империята. Кан Омуртаг пътува една седмица до техните земи и им припомня, че баща му Крум Страшни ги е освободил от аварите, а те са му обещали вечна вярност.
Князете на тимочаните и абодритите признават това, но казват, че не дължат нищо на Омуртаг, се канят да преминат към императора, защото той им е обещал, че ще ги освободи от данъци и военна повинност. Две седмици Омуртаг престоява в техните земи, но не успява да ги убеди да се откажат от намеренията си. Затова провожда пратеници при франкския император Людовик Благочестиви с послание той да откаже да приеме тимочаните и абодритите в своята страна.
Според Омуртаг това е нарушаване на споразумението, което техните бащи – хан Крум и император Карл, са сключили, а именно границата между двете държави да бъде при Пеща, а земите на тимочаните и абодритите са на повече от 100 км отсам нея, в българско. Българският владетел бил склонен Людовик да приеме двете славянски племена, но само ако като компенсация му отстъпи Горна Панония, която също е населена със славяни.
Людовик умишлено протака преговорите цели 3 г. През 821 г. съобщава на Омуртаг, че се е допитал до папата и светият отец го е посъветвал да приеме езичниците, а той ще изпрати свещеници, които да ги покръстят в християнство, но за компенсации не казва нищо. Тогава Омуртаг си припомня думите на баща си: „Ако не искаш мира, на ти секира“.
В приготовленията си за превземането на Константинопол, Крум е създал корабостроителница в Карвуна. Малко преди смъртта му през 814 г. там са построени 40 гемии, всяка от които може да побере 50-60 войници или 25 конници. Омуртаг решава да ги използва. Нарежда те да се придвижат по Дунав до Белград, а в същото време с 5-хилядна войска, от която 2000 конници, тръгва по суша за там.
След 6 дни в Белград Омуртаговата войска се натоварва на гемиите и по река Драва те се спускат до Долна Панония, където са главните поселища на тимочаните и абодритите. При вида на тази внушителна сила старейшините на двете славянски племена отиват при Омуртаг и му казват, че само техните князе са виновни за измяната, а населението иска да остане в българските предели. Тогава канът отстранява князете от власт и на тяхно място назначава българи за управители.
Той се връща в Плиска, но оставя 500 пешаци и 500 конници на разположение на управителите, за да пазят българската власт. Людовик обаче изпраща свои посланици при Омуртаг и го обвинява, че насилствено е проникнал в негова територия, тъй като вече е приел поданичеството на тимочаните и абодритите, следователно техните земи са част от Франкската империя. Дава му срок 1 месец да изтегли оттам своите управители и войници, иначе ще ги изгони със сила.
Омуртаг обаче няма никакво намерение да отстъпва и така се стига до война. През 826 г. Людовик изпраща 8-хилядна войска, начело със сина му Лотар. Българите, заедно с тимочаните и абодритите, които поддържат оставането си в ханството, ги посрещат при Малък Дунав и им нанасят сериозно поражение.
Това обаче е само началото на войната. През следващата година (827 г.) този път вече 10-хилядна франкска войска, пак под предводителството на Лотар, нахлува в Долна Панония и след няколко успешни битки изтласква българите от нея. Назначените от Омуртаг управители са прогонени и на тяхно място се поставят хора на императора. С променлив успех за двете страни войната продължава още 4 г.
През 831 г. Омуртаг изпраща в Долна Панония 6-хилядна войска, предвождана от първородния му син Енравота. По пътя си присъединява дружините на белградския и браничевския бан, съответно 1700 и 1200 души. В района на Пеща нанася съкрушително поражение на франкската войска, която отново се предвожда от Лотар, когото пленява. Баща му – император Людовик Благочестиви, предлага огромен откуп за него, като същевременно се отказва от претенции към Долна Панония, която признава за българско владение.
доц. Йордан Василев, д-р по история
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
