Ефрейтор Иван Арабаджиев е от село Аврен, Варненско. Носител е на 5 кръста “За храброст“.
Първото си отличие получава през Балканската война, като редник в боя на 18 октомври 1912 г. при Бунархисар, в който в състава на 1-ва дружина на 24-ти пехотен Черноморски на Н. В. Царица Елеонора полк пленява турско бойно знаме.
Описание на боя на 18 октомври 1912 г. в полковата история:
“…Боят започна около текето на Цариградското шосе. Първата ледена усмивка на зимата щипе по лицата. Изненадите на времето са резки. Дъждът, снегът и мразовитото време вихрено се смеят. Но безсилно е времето да угаси устремът на Черноморци. Все по-ожесточено се нахвърлят противниците едни връз други. Бойният ред на първа рота от полка внезапно се заклати.
Веригата пропълзя бавно по склона и застана на едно място като закована. Това са конвулсии на боя.
Запукват пушки. Металният им звук се разнася към Странджа планина. В дясно и ляво се обаждат други. Внезапно боят се оживява. Часът е 5 ½ следобед. Командирът на ротата капитан Денев, с напрежение и възторг изтегли саблята си, прегази веригата, изскочи напред и с мощният си глас извика:
“Напред, на нож!“
“Напред, на нож“ – отвърнаха последователно гласове от веригата и всички полетяха напред…………
Някой извиква “ура“. Поде се от всички. По-далеч се разнесе някаква глуха неразбрана глъчка и в една начупена линия веригата се понесе напред, сред по-чести и по-чести гърмежи. Беше се дигнала на нож и с ура цялата 1-ва дружина. Турците обръщат гръб и бегат като поразени. Но пред ротата врагът е упорит и не иска да остави дълбоките си окопи. Тук остават около две противникови роти и като по чудо продължават да се държат. Пред 4-ти взвод ясно се виждат напластените зелени униформи на голяма турска маса. Взводен командир е подофицера Съби Ив. Динев. Той сграбчва пушката си, изпреварва веригата, ревна “ура“ и увлича след себе си целия взвод. Всички реват: “Ура, на нож!“ Наблизо тича и командира на 4-то отделение – ефрейтора Иван Неделчев Арабаджиев, а до него е редник Колю Тенев Карпухчански. Това са все добри другари още от казармата – свързани вече с бойно кръщение и неразделното другарство.
Целият взвод се врязва в турците и започва ръкопашен бой. Всичко се слива в кървава вихрушка. Хората се търкалят, стават и пак се залавят един за друг. Обезумели и с изкривени лица, противниковите войници се щурат из разбъркана верига на взвода, но промушени из невиделица, се търкалят с рев и проклятия. Внезапно се чува гърлестия глас на ефрейтора Иван Арабаджиев:
– Господин старши, тук е знамето им!
– УДРИ! – отговаря му взводния.
Колю Тенев и Иван Арабаджиев не губят нито миг и двамата се хвърлят презглава към изплашения турчин. Другарите му не дочакват, захвърлят пушките и бягат, други вдигат ръце и образуват тълпа, лутаща се като стадо. Иван Арабаджиев се е счепкал със знаменосеца. Сега двамата се сборичкват, търкалят се като кълбо и около тях се образува червено-кърваво петно. Знаменосеца се мъчи с нечовешки усилия да се измъкне, но Иван е по-силен. Докато турчина извади пистолета си, бива промушен от ножа на ефрейтора. Знаменосецът пада на земята с проклятие на уста. Иван Арабаджиев, още опръскан с кръв, грабва знамето и го понася тържествуващ към взводния командир. …..“
Командирът на полка вписва със златно мастило докладната за награждаване на войника и повишаването му в чин ефрейтор.
Източник: bgwars.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
