Как Европа пропуска шанса да се справи с турците

През 1395 г. султан Баязид І превзема Сърбия.Много от сръбските деспоти (това са техните боляри) стават негови васали. Сред тях са Константин Драгаш и Крали Марко, незнайно защо възпят в народния епос като неустрашим борец срещу турците. Нека си припомним само песента „Крали Марко освобождава три синджира роби“, а има и много други. Всъщност той доброволно става васал на султана, за да запази положението си на макар и подчинен владетел на Прилеп и околностите.

Баязид обаче няма намерение да остави него и другите деспоти, приели го като суверен, да си управляват спокойно владенията. Той е замислил да продължи своята експанзия на Балканите, като за участие в нея включва и сръбските деспоти, които са му станали васали.
Затова, когато решава да нападне Влашко, той им нарежда да се включат във войската му със своите дружини. Тук трябва да отбележим, че цар Иван Шишман, който също е станал васал на Баязид, отказва да се включи в похода.

През Белград и Темешвар Баязид навлиза във Влашко и при Ровине се завързва кървава битка с войската на влашкия войвода Мирчо Стари. Въпреки че Баязид побеждава, понася големи загуби. В нея загиват Константин Драгаш и Крали Марко. Баязид разрешава телата им да бъдат пренесени в родните им краища, където биват погребани.

Османците обаче не успяват да превземат цяло Влашко. Мирчо Стари са свързва с унгарския крал Сигизмунд, сключват съюз и с обединени усилия прогонват Баязид отвъд Дунав. Разярен от неуспеха, султанът стоварва гнева си върху цар Шишман, който се е укрепил в Никопол, но разполага само с 300 бойци, последните останки от войската на търновското царство. Баязид напада крепостта по суша и вода и след 4 дни я превзема. Иван Шишман е заловен и посечен. Това е фактическият край на търновското царство, който настъпва през 1395 г., а не както неправилно се смята – през 1393 г.

Първородният син на Иван Шишман – Александър, приема исляма, дадена му е титлата бей и е назначен да командва голямо войсково съединение. По-малкият му син – Фружин, успява да се спаси и намира убежище при маджарския крал. Сигизмунд го приема радушно, както подобава на царски син, присъжда му титлата граф и той става един от неговите приближени.

Фружин непрекъснато му напомня за османската опасност и го съветва да предприеме поход срещу Баязид. Според него моментът е удачен, защото караманите в Мала Азия създават сериозни неприятности на султана и той е принуден да държи там значителна част от войската си.

Сигизмунд се вслушва в съветите на Фружин и се заема с организирането на кръстоносен поход срещу друговерците. Получава була от папата и започва да събира рицари от Франция, Бургундия, Венеция, Свещената римска империя и дори от Англия. Въпреки щедрите обещания за голяма плячка, отзовалите се се оказват доста малобройни и под кръстоносните знамена се събират само около 350 рицари със своите оръженосци и помощници, общо към 2000 души. Сигизмунд, като организатор на похода, повежда цялата си войска, която наброява към 11 хиляди. Включва се и Фружин, който е събрал към 1000 българи от Браническо, Пиротско и Нишко, но смята, че ще се присъединят и други по време на похода. Той започва успешно.

Кръстоносците разбиват изпратената срещу тях османска войска при устието на река Сава и напредват. Когато стигат до Видин, към тях се присъединява и цар Иван Страцимир. При Оряхово идва и влашкият войвода Мирчо Стари. Стигат до Никопол, но вместо да го щурмуват, само го обсаждат.
През това време Баязид е изтеглил войската си от Мала Азия и разполага с повече от 25 хиляди души. Въпреки това, когато вижда строените рицари, в броните на които се отразява слънцето, той се разколебава и е склонен да преговаря за примирие.

Тогава обаче в тил на кръстоносците се явява 3-хиляден конен отряд, воден от сина на Константин Драгаш, който иска да отмъсти за смъртта на баща си. Това обърква строя на рицарите и една част от тях се обръщат, за да пресрещнат неочаквания противник.
Слънцето вече огрява отвесно, лъчите му не заслепяват с отражението си в рицарските брони войниците на Баязид и той дава заповед за нападение. Излиза и гарнизонът от Никопол, който също се включва в битката.

Притиснати от три страни, кръстоносците се групират на дунавския бряг, слизат от конете си и опитват да се качат на корабите, които ги съпровождат по реката. Спасяват се малцина, сред които са Сигизмунд, Фружин и Мирчо Стари. Баязид превзема Видин и стига до Буда.

Европа пропуска шанса си да се справи с азиатските нашественици.

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

Източник: desant.net