Особена роля в подготовката и организирането на Априлското въстание се отрежда на обичаната и почитаната от всички Елена Грънчарова.
Тя е родена през 1842 г. в Горна Оряховица. От млади години е оженена във Велико Търново в богаташката къща на Хаджи Димиевите, която напуска завинаги. Връща се при родителите си с едногодишния си син Димитър и се оженва повторно за Моско Грънчаров, вдовец с четири деца. Членовете на тази известна търговска фамилия са истински пример за родолюбие през Възраждането. Тримата братя Грънчарови – Моско, Сидер и Вичо пожертват пари, имоти и обществени позиции в името на борбата за свободата. В подготовката на Априлското въстание Елена Грънчарова е равноправен и смел помощник, изпълняващ функциите на таен куриер, на преносвач на патрони, пушки и кореспонденция. Тя укрива в къщата си главния апостол на окръга Стефан Стамболов и неговите помощници Георги Измирлиев и Христо Панов. С право е наречена горнооряховската Баба Тонка.
Поради предателство бунтът в Горна Оряховица през април 1976 г. не успява. Заловени са повечето от ръководителите на въстанието и много съзаклятници, други успяват да се измъкнат надалеч. Градът остава почти без мъжко население, а в околностите на града се трупат като лешояди башибозуци и черкезки банди с основна цел да безчинстват, палят и грабят беззащитното селище.
Смелата и със силна воля защитничка на града събира няколко жени и отиват в църквата „Св. Богородица”, като започват да бият камбаните. Тревожният звън на храма събира населението, на което неукротимата Елена Грънчарова съобщава, че заедно ще спасят мъжете и децата си, ще спасят града от разорения. И тя ги повежда при пашата в Търново. Тук успяват да се срещнат с управителя Реуф паша. Решителната водачка се изправя пред него, изтегля сабята му и заявява: „Ето ти сабя! Накажи всеки, когото трябва с нея, но не позволявай черкези и друга сган да ни палят и грабят!” Едва изрекла думите си едно заптие я сваля с приклада си на земята, но за смайване на всички Елена бързо се изправя и залепва звучна плесница на войника. Стреснат от постъпката й, един от българите в свитата на пашата, архимандрит Стефан, я пита: „Що правиш, Еленко?!”. Хладният отговор на Грънчарова е: „Мене бият, и аз бия!”
Реуф паша остава очарован от храбрата българка, възпира войниците си и възкликва: „Нека бъде волята ти!” Разпорежда две роти редовна войска веднага да тръгнат към Горна Оряховица, за да защитят населението от башибозушките орди. След това в знак на уважение подарява златен пръстен на Елена Грънчарова за смелата й постъпка.
Обичаната и тачена от всички Елена Грънчарова участва в основаването на женското дружество в Горна Оряховица и в бунта на местните жени против войната през 1918 г.Записва всичките си синове във военни училища, за да служат на новоосвободеното си отечество. Умира през 1923 г. на 81-годишна възраст. Признателните съграждани я погребват с големи почести. През 2000 г. бе обявена посмъртно за почетен гражданин на Горна Оряховица, а през 2006 г.беше издигнат неин паметник в „Алеята на възрожденците”, намираща се в парк „Христо Ботев”. През ноември 2012 г. в днешния парк „Никола Петров” е поставен паметен знак върху мястото, където почиват тленните останки на горнооряховската баба Тонка.
Източник: dnesbg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
