Как съдбоносното за България събитие на Съединението бива посрещнато в Бяла черква и Велико Търново разбираме от разказа на свещеник Пенко Франгов – участник в четата на Бачо Киро и поп Харитон, поборник, сражавал се и в Сръбско-българската война, а после и народен представител.
„На 7 септемврий… сутринта рано, два часа преди да се съмне, камбаната в селото ни (дн. Бяла черква) почна да звъни доста силно… Аз се събудих… бързешком се завтекох към селската канцелария, гдето сварих кмета ни Юр. Матеев. Щом ме видя, той ме поздрави с думите: „Честито Съединение”. „Радвам се, това нещо се очакваше” – му отговорих аз.
Стражарин беше донесъл телеграма, която прочетохме гласно. През това време камбаната не преставаше да бие, а на мегданя пред канцеларията се събра, речи, цялото село.
Зарадвани всички от това известие отидохме в черковата „Св. Димитрий” да направим благодарствен молебен. След молебена около десетина души, трогнати извън душа, решихме да отидем в Търново.
На заранта на 8 септемврий пристигна в Търново от Варна Н. Ц. В. княз Батемберг, посрещнат тържествено от народа. Вестта за Съединението бе обрадвала всички… няколкохилядното население, което се бе стекло от околните села и от махалите на Търново…
Правителството предвиждаше опасност от страна на Турция, затова стана разпореждане да се събират доброволци и да се изпращат към турската граница, защо нямахме достатъчно войска, която да спре нахлуването на турците в Тракия… В късо време се събраха доброволци, на драго сърце се образуваха чети и тръгнаха към турската граница…
През този ден пристигна депутация, начело с господата д-р Янкулов и К- Калчев, да моли Н. В. княза да замине час по-скоро за Пловдив, защото тракийският народ го очаквал с нетърпение. Правителството на Южна България било свалено вече. Князът и П. Каравелов решиха да заминат… заедно с депутацията. Народните маси в Търново се раздвижиха от изпращане и посрещане…
Народът, събран в Търново след известието за Съединението, сякаш пламна от възторг. Млади и стари тутакси образуваха легиони от доброволци… Войските, които бяха в Северна България, почнаха да заминават за Тракия. И жандармерията с околийските началници заминаха за Пловдив. Чуваше се, че турска войска се натрупала на границата… Целият български народ обърна очи към Тракия.
Няколко души от Бяла черква се явихме при Стамболова в Търново да разменим думи, да поговорим да станалото вече Съединение…”
Франгов съобщава, че Стамболов отвърнал, че по всякакъв начин „ще отстояваме нашето дело”. Свещеникът свидетелства още, че 15 дни след обединението на „двете Българии” дошло известие, че „турската войска не давала признак на войнствено настроение, макар и да била се струпала срещу българската територия”.
Появява се неочаквано нова опасност и тревога. Франгов пише: „В още по-тревожно състояние останахме, като научихме, че опасността дойде оттам, откъдето най-малко се надявахме. Сърбия ни обяви война! И това стана на 2 ноемврий 1885 г., събота.
Подлите сърби, почти хайдушки ни нападнаха, когато ние бяхме съсредоточили всичката си войска срещу турчина, и като не намериха на границата (сръбската, б.а.) достатъчно наша войска да им се противи, тръгнаха къде София. Народът ни остана смаян, но… сякаш едногласно извика: „Към сръбската граница!”. И войската ни полете единодушно, ентусиазирано, напълно уверена, че ще победи пладнешкия хайдутин”.
Източник: desant.net
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
