Едно срамно петно лежи върху паметта на най-големия български дарител Евлоги Георгиев. Макар че дарява под формата на пари и сгради милиони левове на Родината си, след смъртта му правителството в продължение на осем години води съдебни дела, с които оспорва оставеното от него наследство.
Евлоги Георгиев и брат му Христо са родени в Карлово и са единствените останали живи от петте деца на Георги Недев и Евдокия Пулиева. Майката е дъщеря на първия българин, който отваря фирма за търговия с кожи, гайтани и ориз в Румъния.
След смъртта си Георги оставя солидно наследство и едва 20-годишен Евлоги е привлечен за съдружник в семейния бизнес на вуйчовците си Никола и Христо Пулиеви, които се занимават с фамилната фирма в Румъния. На 1 март 1839 г. тримата подписват споразумение за търговска дейност.
Христо Пулиев участва с 68 000 гроша, Никола – с 50 000, а Евлоги – с 27 000. В бизнеса влиза и по-малкият брат Христо Георгиев. Най-напред те търгуват с желязо от Самоков, с ориз и зърно, но след десетина години започват партньорство с гръцката фирма „Теолого“ в Манчестър.
Така започват да внасят от Англия платове, прежди, желязо, ром, кафе, захар и подправки. Така едва 33-годишен, Евлоги е увеличил състоянието си и заедно с брат си имат 613 671 гроша. Георгиеви навлизат и в дебрите на банковата дейност.
Натрупват още по-голямо състояние от банкови операции, като през 1872 г. 90 на сто от приходите им идват от лихви и курсови разлики. Така в годината на Освобождението капиталът на фирмата им е нараснал над 95 пъти. През 1862 г. братята Георгиеви и техни съмишленици основават Благотворително дружество – добродетелна дружина, която има и политически цели.
Дружината следва официалната политика на Русия по външнополитическите въпроси, които касаят България, и смята, че страната ни трябва да бъде освободена от турско робство от руснаците, затова не споделя вижданията на българските хъшове в Румъния. Това е повод за чести спречквания с революционната ни емиграция. Но в някои случаи тя е подпомагала нейните представители.
В годините Евлоги Георгиев прави десетки дарения, помага и за издръжката на бедни български ученици в чужбина. Дарява средства на читалища, училища, различни дружества, движения.
От него болницата в Галац получава 100 000 лева, Българското девическо училище в Солун – 50 000 лева, университетът „Карол I” – 200 000 лв., българската болница в Цариград – 120 000 лева. С 500 000 лева на Евлоги Георгиев е построена и фабриката за вълнени платове в Карлово. Но най-щедрото му дарение е сградата на Софийския университет. Тя трябва да приюти първото висше училище на Княжество България, основано през 1888 г. Така 7 г. след това Евлоги дарява 800 000 лева на държавата за строежа на сградата и парцел от близо 11 декара в центъра на София, оценен тогава на около 200 000 лева.
Пръв умира по-малкият брат Христо, 25 г. след него – на 7 юли 1897 г., си отива и Евлоги, като нито един от двамата не оставя наследници. Братята са погребани в гробището Белу, в Букурещ, а румънската държава обявява гробницата им за архитектурен паметник. Евлоги оставя състояние от 23 милиона лева. Два дни след смъртта му в Илфовския окръжен съд в Букурещ е отворено завещанието му. С него Евлоги Георгиев дарява 200 000 лева за издръжка на надарените, но бедни студенти в Букурещкия университет, оставя 20 000 лева на българската черква в Букурещ за поддръжка на училището „Кирил и Методий“, 30 000 лева завещава на общината в Галац, предвижда средства за приюта „Елена”, за букурещкото управление на болниците.
Оказва се, че три години преди да почине, той е купил сграда за българска община в Солун. Оставя щедро наследство и на първите си братовчеди и леля си. А за изпълнител на завещанието си определя българския политик и дипломат Иван Гешов.
Един от братята на майката на Евлоги – Иван Пулиев, е бесен от съдържанието на завещанието и завежда дело за оспорването му в Илфовския съд. През 1899 г. умира, но със съдебните дела се заемат синовете и дъщеря му. С годините процесът става политически.
Министърът на правосъдието Константин Панайодов, по-късно член на Националлибералната партия, внася първата искова молба за фалшифициране завещанието на Евлоги Георгиев.
На 2 март 1907 г. финансовият министър Лазар Паяков внася друг иск за 16 000 000 лева, които според него Евлоги Георгиев обещал да дари за освободителната борба в Македония, затова принадлежали на държавата България.
Правителството, в което петима министри са юристи, решава да заведе дело срещу Иван Гешов. Министър-председателят Димитър Петков, осъзнавайки колко мерзко и унизително е делото, коментира: „Правителството няма да спечели пари и чест в това дело.“
Самият Евлоги Георгиев приживе заявил: „Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми”, свидетелства един от разпитаните по време на процеса.
Гешов наема за консултанти по делото професорите по гражданско право в Парижкия университет Андре Байс и Марсел Планиол, които недоумяват: „Как е възможна подобна лудост от едно правителство?“.
Така държавата губи делото, но то се проточва в продължение на осем години и забавя създаването на Софийския университет, каквато е дарителската воля на Евлоги Георгиев.
Чак през 1911 г., когато оставените пари с лихвите са набъбнали до над 13 милиона лева, започва строителството на университета, на библиотека, техническо училище в Карлово, музей и други.
Начинанието обаче отново е осуетено, след като 4 години по-късно Народното събрание се произнася, че това противоречи на волята на дарителя. Чак през 1934 г. е построен ректоратът на СУ „Св. Климент Охридски“, а по-късно и другите две крила.
За благодарност на входа на сградата са поставени скулптури на двамата благородни братя. Сградата е в отлично състояние и до днес, за разлика от тази на предприятието в Карлово.
Първата ни текстилна фабрика, на чийто фронтон още стои надписът „Вълненотекстилна фабрика построена от Евлоги Георгиев в полза на родний му град Карлово. 1891 г.“, се руши – мазилката пада, а колоните спешно се нуждаят от ремонт.
Фабриката е собственост на бизнесмена Димитър Тадаръков, който се сдоби с нея с приватизацията на текстилния комбинат „Карловска коприна”. На името на Евлоги Георгиев е кръстена и някогашната българска болница в Истанбул, върху която държавата ни от години се опитва да си върне собствеността.
Камен Колев
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
