Приятел на Димчо Дебелянов написва текста на славния „Булаирски марш“ в самите окопи на фронта!
Победоносното сражение край Булаир на 8 февруари 1913 г. остава в историята като пример на блестящо организирана отбрана и един от върховете на нашето военно изкуство.
В чест на знаменателната победа е написан един от най-известните български бойни маршове, изпълняван често по паради и официални военни събития на Българската армия.
Наречен „Булаир“, той е популярен още и като „Бойна песен на 22-ри тракийски полк“ – военната част, в която е служил Димчо Дебелянов. Именно един личен приятел на поета – поручик Найден Андреев, командир на картечна рота в 22-ри полк в Самоков, написва на самото бойно поле текста на „Булаирския марш“. Той става боен марш и на цялата 7-ма пехотна дивизия.
Музиката за него е композирана от подпоручик Владимир Гълъбов.
За победата при Булаир едноименно стихотворение написва и народният поет Иван Вазов. В него Патриархът на българската литература отбелязва: „Ново име в историята световна/ наший меч записа най-подир,/ нова слава в славата гръмовна:/ Булаир!“.
За ознаменуване на победата една улица в Кюстендил е кръстена „Булаир“. Това име се споменава и много други бойни маршове и песни.
Но най-трогателно е отбелязана признателността и почитта към загиналите с изграждането на читалището-паметник „Отец Паисий“ в центъра на Самоков. На фасадата му, върху 40 мраморни плочи са изписани имената на 1019 души от града и околните селища, загинали във войните.
Булаирски марш
Кървава зора вестява
страшни боеве за мъст.
Рилците са веч готови
смело в бой да полетят.
Пред стените булаирски,
никой не е идвал там,
само ние славно бихме
анадолска страшна сган.
Босненци гърмят и тряскат,
рилците без страх вървят,
тях гранатите не стряскат,
безжалостно враг требят.
Бурно мятат се вълните
на Егея, Мрамора,
и повтарят на борците
гръмогласното “Ура!”
Врага свети с прожектори,
за да види де сме ний,
ала вижда си позора,
в кръв обляни долини.
Анадолеца съкрушен
в своите крепости се скри,
нивга няма да помисли
да излезе срещу ни.
Автор: Яна Славянска
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
