Берлинският конгрес връща Македония на Турция. Но там, където хората са почувствали дори само дъха на свободата, те вече са други, а не рая, каквато са били близо 500 г.
Когато през март 1878 г. Боян Демевски от Крушево научава, че е подписан Санстефанския договор, според който Македония ще бъде част от България, отива в конака, където турците си стояли, сякаш нищо не се е случило, защото московецът не е стигнал до този край.
„Какво правите тука, бе? – развиква се той. – Не разбрахте ли, че вашата свърши“. И като размахал голямата тояга, с която дошъл, прогонил всички, като им взел оръжието.
Само след 3 месеца обаче турците се връщат. Арестуват Боян Демевски и го държат само на хляб и вода. Той обаче успява да избяга и се укрива в планината. Там има хъшла, в която е занесъл взетото от турците оръжие през март – 30 пушки, 4 пистолета и много патрони. Събира и въоръжава по-будни младежи от Крушево и околните села. С тях напада турски военни части, които се движат в района.
Четата, която създава, наброява повече от 130 души. На няколко пъти турците правят опити да я ликвидират, като изпращат редовна армия от 700-800 души, но се връщат с големи загуби. Страхът от Боян войвода сред тях е толкова силен, че те не смеят да извършват насилия над населението, защото той жестоко отмъщава за всяко от тях.
През 1889 г. се предприема акция за реквизиране на домашни животни и храни за нуждите на аскера. Боян отправя предупреждение до Селим ага, който е началник на крушевската кааза, да не го прави в нея. Въпреки това турците тръгват по къщите на българите и започват да изземват домашни птици, крави, телета, зърно, брашно, плодове и зеленчуци. С голям керван те се отправят към Скопие, откъдето с каяци живата стока и продуктите трябва да бъдат превозени до Солун. Боян войвода го пресреща, унищожава охраната и връща плячкосаното на хората. От този момент неговата воля се зачита безпрекословно по всеки въпрос. Когато турците честват свои празници, искат специално разрешение от него, че по това време няма да ги обезпокоява.
През 1903 г. избухва Илинденското въстание. Преди това Боян се е срещал с Гоце Делчев и Даме Груев, на които е обещал, че с четата си ще се включи в него. Те го свързват с Никола Карев, който е определен за ръководител на бунта в този район. Уговорено е Боян с четата си да влезе в Крушево на 3 август, заедно с тази на Питу Гули, която наброява 160 души, и други по-малки, като същевременно местното население се вдигне на въстание.
Недочакал и зори, Боян Демевски влиза в града и обезоръжава турския гарнизон, който е 300 души. Когато пристига четата на Питу Гули, работата вече е свършена. В това време идват и други чети. Местното население също грабва пушките. Обявена е Крушевска република, на която председател става Никола Карев. Той я нарича свободна българска територия.
Това единодушно се подкрепя и от избрания управителен съвет, в който влизат двама българи, двама гърци и двама власи.
Още на 5 август града е атакуван от два табора редовна турска войска в състав от 10 хил. низами и редифи, които разполагат с 15 оръдия. Неравната битка продължава 5 дни. Привършили и последните си патрони, четниците се втурват в отчаяна атака „на нож“, пробиват турското обкръжение и се изтеглят в планината, където турците не се осмеляват да ги преследват. Когато се преброяват, се оказва, че са останали само към 30 души.
След погрома на въстанието Боян войвода не се отчайва. Той събира нови хора и с тях пази българското население от своеволията на турците.
Когато започва Балканската война, бунтовният българин се включва с четата си в Македонското опълчение. Сражава се в битките за освобождението на Пиринска Македония и Родопската област. Присъден му е чин капитан и е награден с 5 ордена. Сломен от влошено здраве, но най-вече от покрусата за неосъществения национален идеал, смелият войвода умира през 1916 г.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
