Преди Освобождението на България от турско робство мнозина чужденци са правили големи услуги на българското население. Такъв е и случаят с италианския консул в Русе Енрико де Губернатис.
При обявяването на Руско-турската война голяма част от турската армия остава обсадена в крепостта Русе. Задачата е да пази да не преминат русите през Дунава. Но руснаците форсират реката там, където никой не очаква – при Свищов. Войските им се разделили, така че едната част обсадила Осман паша в Плевен, другата част се групирала около добре укрепената Русенска крепост и пазела турската войска да не излезе извън града. На 28, 29 и 30 август 1877 г. руснаците бомбардирали ден и нощ турските махали в югозападната част на Русе. Съборени били много джамии, както и парната мелница на капитан Яни в махалата Сарай. Това озверило пашите още повече. Те се събрали в конака и взели тайно решение да избият безмилостно всички гяури – мъже, жени и деца. За да изпълнят този пъклен план, пашата заповядал всички българи да излязат на полето при бахчата на Саид паша. Днес в тази местност е Младежкият парк на Русе.
Решението било разгласено не само с барабан, но и чрез свещениците, които обходили къща по къща да предават на българското население заповедта на пашата. Населението на целия град се събрало на полето и там било оставено 2-3 дни под открито небе, включително и майките с пеленачетата.
Сред събраното множество от русенски граждани била и баба Тонка Обретенова. Още на втория ден след принудителната евакуация тя решила да се върне в града, за да нагледа къщата си. Като тръгнала, съседка я помолила да огледа какво е състоянието и на нейния дом. Баба Тонка изпълнила молбата и, но щом влязла в двора, заварила трима башибозуци, които вадели дрехи от сандъците и пълнели чували. Като видели Тонка, измъкнали ятаганите и щели да я съсекат, но само куражът я спасил. Тя се обърнала към башибозуците и казала по турски:
„Взимайте айолу, взимайте, те са богати хора.“ Башибозуците си прибрали ятаганите и продължили обира. Баба Тонка се върнала на полето, където с ужас разказала за грабежите в града.
В тази ситуация по-богатите и влиятелни граждани избягали от Русе. Едни отишли в Цариград, други – в Букурещ, Брашов, Михадия, Виена или Варна. Нямало кой да се застъпи за беззащитното българско население. От по-будните останал само Иван Николов Ведър, който изпълнявал длъжност по външната кореспонденция на валията и бил добре познат на консулите. Иван Ведър владеел много чужди езици и отишъл при италианския консул, с когото бил близък. Двамата били членове на Франк-Масонската организация. Италианският консул се казвал Енрико де Губернатис. Двамата обсъдили положението в обсадената Русенска крепост и взели твърдо решение да спасят мирното българско население от касапница. Измислили да се образува нещо като комисия. Били включени и няколко жени. Комисията се представила пред Арабския паша (Дилавер паша). Той командвал Египетската войска, която държала първата линия на укрепленията при селата Липник, Гагаля, Червена вода, Щръклево и пазела железопътната линия Русе – Варна. Дилавер паша също бил член на масонската организация, в която членували Иван Ведър и италианският консул. Затова, като влезли при пашата, двамата направили знака на масоните. Пашата отговорил със същия знак, разпитал ги и им обещал съдействие. Жените се молели със сълзи на очи да им позволят да се върнат по домовете си, защото ако останат една нощ под открито небе на полето в тия студени есенни нощи, децата им ще умрат от студ. В комисията била и баба Тонка Обретенова.
Арабският паша квартирувал в палатка на Левент табия. Комисията се върнала от Левента на полето и намерила българското население заградено от арабска войска, която да го пази от набезите на башибозуците и черкезите. Още преди настъпването на вечерта изпратили хората да се приберат в домовете си. Нещастните българи намерили голяма част от къщите си разбити и ограбени. По нареждане на Дилавер паша башибозуците и черкезите били изгонени извън крепостта. Така българското население на Русе било спасено от сигурна смърт.
Действията на Иван Ведър и Енрико де Губернатис не се понравили на турския паша, който искал да българите да бъдат избити. 3aтова още на следващата сутрин извикал в конака италианския консул и му заповядал до 24часа да напусне града, в противен случай ще бъде разстрелян.
Върнал се консулът в дома си, прибрал на бърза ръка най-нужните неща, взел жена си и трите си деца и заедно със семейството на драгоманина (преводача) си заминал за Варна.
След Освобождението голяма част от избягалите граждани на Русе се завърнали в града. Завърнал се и италианският консул. В знак на признателност и благодарност населението решило да го възнагради с нещо ценно, което да му остане траен спомен. Един от по-заможните и влиятелни русенци Иван Чорапчиев запитал драгоманина добре ли е да му купят един кат дрехи. Драгоманинът се изсмял.
От заточение в Диарбекир се завърнал Никола Обретенов – синът на баба Тонка, но се разминал с Де Губернатис. Той завързал добро приятелство с Иван Ведър. Никола Обретенов имал голямо желание да научи повече за Енрико Де Губернатис. Свързал се с назначения нов консул в Русе – г-н Азриел, който дал следната кратка биография за своя предшественик: Енрико де Губернатис е роден в района на Торино на 8 септември 1836 г. В Русе е назначен за консул на 30 януари 1876 г. Награден е от българското правителство с орден за „Граждански заслуги“.
Никола Обретенов публикува статия за италианския консул Енрико де Губернатис в два последователни броя на вестник „Русенска поща“ през юли 1933 година. В нея пише: „Като се прекланям пред паметта на Де Губернатис Енрико, изказвам моята благодарност и адмирация към великия италиански народ, който е дарил такъв син, с такова благородно сърце с риск за живота си да спаси невинното население на гр. Русе от масово клане.“
По-нататък Никола Обретенов пише, че след Освобождението в памет на италианския консул улица в Русе е кръстена „Губернатска“, но постепенно името и се променило на „Губернаторска“. А при прекръщаването на улиците в Русе през 1929-193 г. това име е премахнато като нищо не значещо. Затова Обретенов предлага на Общинския съвет на нарече ул. „Велико Търново“, където е живял консулът, на неговото име.
Предложението обаче не намира отзвук сред общинарите. И до днес в Русе няма улица на името на Енрико Де Губернатис, а той го заслужава.
Автор: о.р. подполковник Христо ДОБРЕВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
