Царев брод е село в Североизточна България, община Шумен. Намира се на 10 км североизточно от гр. Шумен. Разположено е в географската област Овче поле, в източната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 200 м надморска височина.
Първоначално селището е било в местността Юртлука, при Дикили таш (Побития камък), а после се е преместило в Мезарлъка (гробище) и накрая се установява на сегашното си място.
За древната му история говорят деветте могили, намиращи се около него. През 1926 г. от иманяри е разкопана Дядо Стояновата могила, но вместо съкровище в нея са открити две огромни каменни статуи на мъж и жена.Това откритие привлича вниманието на проф. Рафаил Попов и малко по-късно започват разкопки. Разкопана е и съседната могила. Открити са 5 гроба. Всички находки от тях, заедно със статуите се съхраняват в Регионален исторически музей – Шумен. Могилите са определени като тракийски семейни некрополи.
Римляните също са оставили в района своя отпечатък. Намерени са предимно монети и един надгробен паметник – мраморна плоча с латински надпис, открит в двор през 1927 г., а днес намиращ се в Шуменския исторически музей.
Първото и най-старо известно наименование на населеното място е Яница (речица), което след това преминава в Еница. По време на робството името се променя в турското Енидже („без име”), а по-късно след 1800 г. на Ендже (Едже). В османотурските регистри се среща като Йинидже, Йенидже кьой, Йенидже-и мюслим.
През 1934 г. селото приема името Царев брод поради близостта си с първата българска столица Плиска и многото пътища край него.
Има сведения, че по време на епидемиите от холера селото е местено. Новото, днешно село е започнало с 50-60 къщурки наредени покрай чешмите. Животът е бил тясно свързан с Керванджийския път (Кираджи йолу) от Русе до Варна.
По време на турското робство населението е смесено – българи и турци. По време на Кримската война през 1853-1856 г. тук се заселват татари и черкези. В навечерието на Освобождението (1878 г.) населението е с доста пъстър етнически състав. През 1896 – 1898 г. турците започват да се изселват, и част от тях продават имотите си на безценица на десетина немски семейства. До 40-те год. на 20 век немските семейства наброяват 74. По това време в Царев брод се обособява най-голямата немска колония в България. След започването на Втората световна война всички с изключение на 3-4 семейства се изселват.
В края на 19 в. в селото се заселват и банатски българи, католици,които се приобщават към немската общност в региона. Децата им учат първоначално в немското училище, преди да отвори българското. Участват в немските традиции и увеселения. Оставят трайна следа в живота на селището. Ратуват за българско училище и читалище и много от тях са щедри дарители.
През 1919 г. започват масовите заселвания на българи. Общият брой на жителите на селото достига над 1200 души.
Източник: shumenski-krai.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
