Село Кочан се намира в Югозападна България, в община Сатовча, област Благоевград. До 1978 година селото е общински център, но с прокарването на път номер 197 от Гоце Делчев до Доспат през село Сатовча и обособяване на новата административна система, общината е преместена в Сатовча
Село Кочан има богата история.
Селищата в околността са съществували от 4-тото хилядолетие пр. Хр. Според някои научно-популярни източници районът е бил населяван от тракийското племе травси. През V век пр. Хр. регионът е завладян от Ситалк и попада в Одриското царство. След смъртта на Котис I през IV век пр. Хр. Одриското царство се разпада, което е идеален повод Филип II да завладее този отдалечен от Севтополис край. Земите на Кочан, или по-точно на предшестващите го тракийски селища, посрещат и властта на Александър Македонски, оставайки в пределите на Древна Македония чак до I век пр. Хр. Тогава Македония отслабва от конфликта с Римската империя и тракийските племена от региона често изпълняват поръчкови мисии за римляните. През I век селищата от региона попадат под римска власт. За това свидетелстват римските гробове на края на селото. Окончателното настаняване на римляните по този край става през II век – тогава е изграден римският град в местността „Изток“, проучван от полски археолози през 1970-те. При разкопки, набези на иманяри или случайно в землището на Кочан са откривани тракийски, македонски, римски и византийски монети и артефакти.
След разделянето на Римската империя, през IV век Кочан все още не съществува, но регионът и околните селища стават част от Византия. Около VII век тракийските селища в региона се консолидират по склоновете край по-широката част на долината на пълноводната в миналото Кочанска река, макар и да пазели известна дистанция. До средата на XX век Кочан е било разделено на махали, които не са били свързани, а центърът на селото е представлявал гробище и градини с коноп.
Край Кочан са открити праисторически, антични и средновековни селища, късноантични некрополи, гробници и укрепления. Тракийски селища в землището на селото е имало в местностите Кравек, Дълбоки дол, Квачево, Луковица, Чинджово, Изток, Балева нива, Широка поляна, Ливадето, Висока магилца, Заимова чука, Падибога, Селище, Кирмикя, Кальовище, Редовна нива, Ушите и Рата. Селището в местността Изток по-късно е разширено и използвано от римляните. Местното население било слабо романизирано – в околностите на Кочан са открити артефакти, свидетелстващи, че населението е запазило тракийската си култура чак до VI–VII век сл. Хр. В местността Заимова чука е открит 30-метров зид, останал от праисторическо, антично и средновековно селище, съществувало от около 3000 година пр. Хр. до X–XI век. В селището са открити изобилни фрагменти от керамични съдове. Разкопките на обектите са водени от проф. Диана Гергова в периода 1974 – 1981 година.
В землището на Кочан са открити много предмети с висока стойност, като монети и златни украшения в местността Изток, сребърни огърлици и бойни снаряжения в местността Ливадето, керамични съдове и масленозелени стъклени чаши в местността Чинджово. В местността Кравек са открити метални останки, свидетелстващи за наличието на металодобив и металообработка. Открити са и следи от работилници за тънкостенни, фино украсени керамични съдове. При входа на гробницата в местността Висока магилца са открити оловни парчета. Очевидци споделят, че при иманярски набези са били откривани монети, златни съдове, обкови на каляски, амфори, пръстени, украшения и снаряжения.
През 2001 година в землището на село Кочан, в каменна гробница е открит рядък тракийски меч с датировка от втората половина на IV до средата на III век пр. Хр. Мечът е дълъг и наподобява копие. Дръжката и острието му са с почти еднаква дължина. Оръжието има дължина 128 сантиметра, като в последните 52 сантиметра мечът има почти правоъгълна форма. Острието е режещо само от едната страна, като дължината му е 76 сантиметра, а ширината – 4. Има два жлеба от тъпата страна, а в началото на острието има останка от желязна халка, предназначена за закачане на меча на ремък и носене на гръб. Този тип меч е известен като ромпая или румпия на латински, или ромфея на старогръцки. Мечът е бил носен от пехотинец, а с него се е боравело с две ръце. Притежателят на меча вероятно е бил наемник в състава на древномакедонската или древногръцката армия.
В центъра на Кочан до 50-те години на XX век е съществувал римски мост, част от древния път Петрелик – Места – Абланица – Бистрица – Крибул – Кочан – Ваклиново – Осина – Любча. Пътят продължавал към долината на Марица. Отсечката от Кочан до Ваклиново също е съществувала допреди няколко десетилетия, но при асфалтирането на селото и региона мостът е съборен, а върху стария път е положен асфалт.
По време на Великото преселение на народите местните траки се смесили със славянското племе драговити, което населило територията от река Рата назапад. Това е причината във фолклорен план Кочан, а и околните села, да спадат към македонската фолклорна и диалектична група, вместо към родопската, която е повлияна от смоляните.
Данните от този период са оскъдни. Кочан попада официално в Първата българска държава при управлението на цар Симеон I през 920 година и остава в нея до 927 година. След това Кочан отново попада във Византия, а след това и в Латинската империя.
Като се има предвид, че властта на Алексий Слав се простира над Родопите и над Пиринско и Мелнишко, можем да заключим, че Кочан евентуално е попадало във владението на деспота през XIII век.
По същото време към този край настъпват и османлиите. Официално джамията в селото се назовава с името „Султан Баязид“. Вероятно е Кочан да е било в удобна за османлиите позиция при конфликтите им с тогавашните владетели на кочанско, което да е довело до ранната му ислямизация.
През 1502 година избухва чумна епидемия. За да се спасят, част от кочанци се заселват в местността Цидаров дол, основавайки село Марулево, днес Ваклиново. Други кочанци създават село Осина, а трети Фъргово. И до днес тези села, заедно с Жижево, са силно обвързани с Кочан.
В документ на Найден Геров, в качеството му на руски консулски агент в Пловдив, от 1859 година се споменава, че населението от Доспатските планини се навдигнало на бунт заради недоволство от високите данъци. Местното население се занимавало с текстил – произвеждало дрехи от вълна, лен и коноп, а налозите върху тази продукция осигурявали облекло за османската армия. Началникът на охраната бил набит, меджилисът разгонен и мюдюринът отведен в плен. Чак до средата на XX век кочанци се занимавали с овчарство и текстил, когато стадата биват раздържавени, а градините с коноп, като тези в центъра на селото, унищожени и преразпределени.
През 1876 година някои кочанци са набрани в отряда на Ахмед ага Барутанлията и участват в Баташките събития. Впоследствие едно осиротяло момче от Батак е осиновено в Кочан и получава името Мустафа (Мутьу) Садъков, което, след като пораства, напуска селото.
В XIX век Кочан е мюсюлманско село в Неврокопска каза̀ на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кочен (Kotchen) е посочено като село със 100 домакинства и 280 жители помаци. Според Стефан Веркович към края на XIX век Кочан има мюсюлманско мъжко население 312 души, което живее в 100 къщи. През 1899 година селото има население 973 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Кочан (Кочен) е българомохамеданско селище. В него живеят 773 българи мохамедани.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
