Люляковски манастир „Св. св. Йоаким и Анна“ се намира на около 3 км. северно от с. Люляково, Айтоско. До манастира води здрав черен път.
Според местните предания той е вдигнат върху основите на средновековен манастир, в който е завършил дните си като скромен монах покръстителят на България княз Борис I.
Съседното село било известно с името Граматиково, от което може да се съди,че тук се е извършвала книжовна дейност.
Село Люляково е ислямизирано през XVІІ – XVІІІ век. Населението, което не приема исляма е избито, а друга част успява да намери спасение в непристъпните гори на Странджа планина. Около 1690 година светата обител е разорена с огън и меч и престава да съществува за около 300 години.
Учителят от Люляково Георги Иванов през 1927 г. в летописната книга на училището пише, че в местността „Куванлъка“ е имало параклис с размери 6 – 8 метра дължина и 3 – 4 метра ширина.
През 1948 г. заселилият се в село Люляково от шопския край мъж на име Павел ,скромен и набожен човек,имал странната дарба да сънува Светии. Една вечер получил странно съновидение, което го отвело на поляна където сега е манастира.
Бил воден от Светиите, чието име днес носи манастира. Същата нощ той станал и отишъл на посоченото му място, разкопал, където му били показали Светиите и открил руини,а между тях кръст и Великденско яйце. На същото място Павел с подкрепата на местните селяни издигнал малък параклис.
До 1956 г. селяните от Люляково, Завет и от цяла Източна Стара планина се събирали на святото място, за да празнуват с курбан християнските празници. Като се образувало ТКЗС-то обаче, властите разгонили вярващите. Останало без поддръжка параклисчето западало и се разрушило.
И така до 1984 г. когато хлебаря от град Айтос Димитър Атанасов получава съновидение ,че трябва да възтанови манастира.
След години Димитър убедил местните да проверят истинността на виденията му, разкопали високата планинска поляна и намерили стари гробове и кости, които, по думите на Димитър, били отнесени от някакви музейни работници незнайно къде.
На същото място с доброволни дарения е построено малкото едноетажно параклисче, за да се маркира като святото мястото на легендарния Заветски манастир. Според хлебаря наблизо има и аязмо със светена вода, което ще трябва тепърва да бъде преоткрито, разчистено и каптирано.
Голяма заслуга за доизграждането на манастира има настоящият му игумен архимандрит Партений, който се заселва по тези места преди 12-тина години.
Първият монашески постриг в св. Обител е извършен от негово Високопреосвещенство Сливенския Митрополит Иоаникий на 02.09.2007г. В момента продължава работата по доизграждането нa Обителта.
Източник: svetimesta.com
Вижте още от Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
