Историята на войводата Стоян Булибаша

Войводата Стоян Булибаша бил водител на 50 души четници в Нишкото въстание.

Заедно със Станко войвода подготвяли Видинското въстание, но когато турците хванали последния, той с четниците си Коста Чавка, Кочо и Джоно избятали в Сърбия. Сръбското правителство се опитало да ги арестува, но Чавдар и Кочо сполучили да избягат, а Чавка и Джоно били заловени и предадени на турските власти, пред които те сполучили да се оправдаят, че ходили в Сърбия по частни работи и били пуснати на свобода под полицейски надзор.

А Стоян войвода останал да живее в Сърбия и се настанил в Крайна /Тимошката област/, където по-сетне сръбското правителство му поверило някаква полицейска или финансова служба и станал известен под името Стоян Булибаша.

Но турското правителство не е престанало да дири начини за убиването му, както това е изтъкнато в една историческа народна песен, пята в селата /с. Неговановци и др./ на Видинска околия.

Според тази твърде характерна народна песен убийството извършил бегът /управителят/ на о. Ада /Кале/. За тази цел той “с пълна чанта наполеони, в четвьртък сутринта е заминал с целия си агърлък и малък товар за гр. Кладово”, види се, да подготви плана за убийството, а след това отишел във Видин и отседнал в къщата на Омер ага, който свикал на съвещание няколко турци първенци, в това число и “пасманджията”. Пред това събрание Омер ага се обърнал към госта си бега на Ада и му казал:

loading...

“Като отиваш за Кладово, заповядай да минеш през Крайна на Стоян Булибаша, който владее Крайна, откогато е станал “Булибаша” и “да правиш, що правиш, но живота да му вземеш!” Защото откогато той е там “турчин Тимока не минавал, нито със сабля, нито с ножове, а много турци той е избил и много кадъни е овдовил, много бели дворове запустил и бегчета осиромашил.

Когато турчин по пътя срещал, карал го поклон да му струва, биел го с тояга /“чумата”/ и му давал трева да яде, а ако бил стар – карал го сено да гризе или ако бил с брада – заставял го трева да пасе, за това труда ти “без дума ще бъде заплатен, хубав дар ще ти дам и шест оки кафе да изпиеш в Кладово”.

Непосредствено след това съвещание, бегът от Ада заминал чрез с. Гъмзово за с. Брегово /Видинска околия/ и отседнал в къщата на Стоян Карапанча, кръстник на Стоян войвода Булибаша. Карапанча приел бега радушно, “поставил го на дюшек и кафе му поднесал”, а бегът му казал:

“Остави, братко, кафето, не съм дошел за него, а съм дошел дотук, понеже съм чул, че тадява, в Крайна, владеял Стоян Булибаша, за да го помоля в Кладово да ме заведе с един малък товар, а труда му ще заплатя, хубав бакшиш ще му дам, за да ме споменава.”

Но Карапанча добре разбрал намерението на бега и веднага му казал:

“Как на Стояна Булибаша кюляф да скроят и живота да му земат” и се съгласил сам да иде и повика своя кум Стояна да дойде в къщата му, че “бега го вика, за да го заведе в Кладово” с неговия агърлък /антураж/ “от двама гавази и двама пандури, срещу хубав бакшиш”, но не намерил Стояна в дома му, а неговата жена, която му казала:

“Абе кръстниче, няма го Стоян в дома, а е тръгнал между раята да събира цялата вергия и недобори, а и да е тука, страх ме е, че няма да дойде, понеже ще го в затвор затворят и костите му ще пречупят.”

Върнал се и обадил на бега, че Стояна дома няма, а е между раята. Тогава бегът изпратил повторно Карапанча през Тимока в Неготин с двамата си гавази и двамата си пандури да намерят между раята Стояна и го повикат. И те, след дълго дирене, най-после го намерили в Зайчар в “една кръчма”, в която “вино с ведро вадил и ракията с ока и на коня си Дорча давал да пие”. Но когато в кръчмата се показали гавазите и пандурите, Стоян скочил, за да ги бие, загдето се усмелили границата му да минат, ала Карапанча го укротил, думайки му:

“Недей, куме, така прави, чуй думата моя, хайде да идем в Брегово, при мен в дома, гдето бега те чака, бега от Адата, да го водиш през Крайна за Кладово, с един малък товар и с агарлъка, що е с него. Труда ти той ще плати и добър бакшиш ще даде, послушай ме, куме, ще бъде добре и за тебе!” Стоян като чул това, “яхнал Дорча свой и с уста продумал:

“Макар главата си да изгубя, кръстника ще си послушам.” Тръгнал за Брегово, но не отишел в дома на Карапанча, а в своята къща с пълно въоръжение.

През нощта бегът пратил двамата си гавази да повикат Стояна да дойде в Карапанча, но Стоян като ги съгледал, направо им казал:

“Махвайте се, свини, оттук, що ще правя при Карапанча? Курвата се нощя вика, а юнака – сутринта” и останал да нощува в дома си. През нощта, обаче, той сънувал сън, че някои обвили около врата му въже и на сутринта го разказал на жена си, а тя му казала:

“Ой Стояне, мой мъжо, този сън що си видял, той наяве ще бъде… Чуй думата ми ти сега, че е харна, не е зла: стой си тука в дома, недей с бега в Крайна да ходиш, бегът живота ти ще вземе.”

Но Стоян жена си не послушал, а възседнал враня коня Дорча и при бега отишел, поздравил се с него приятелски и веднага отпътували, придружени от антуража му – гавази, пандури и Карапанча, преминали през Тимок, отбили се в Неготин, а от там – за Кладово. По пътя той предчувствал, че лошо ще го сполети. За това, като стигнали в Неготин, той се отбил в една кръчма, пийнал ока вино и “добил малко кеф”, а когато излязъл от града, сълзи го задавили. Пее и нарежда.

По пътя за Кладово той бил пак предупреден и от някой си “арапин”, негов човек, че чул в кръчмата, какво “бегът душата му ще вземял”. И Стоян кипнал от неудържим гняв, изтеглил ножа и се отправил към бега, за да го убие, но кръстник му Карапанча го спрял и убедил да не върши това. Стоян послушал кръстника си и стигнали до Кладово, но тук и Дорчо проявил своето лошо предчувствие – не искал да премине заедно с другите коне през “капията” /градските врати/, а “през хендека прескочил” и в Кладово влязал.

В града бегът отседнал със своя антураж в особена къща, “дал на всичките легла за спане” и не поканил Стояна. Тогава Стоян се установил “в една кръчма” и напоил с вино и ракия своя Дорча. В кръчмата прекарал тревожно и в безсъние, а бегът пратил при него двама гавази да го повикат, “за да му вземе живота още тази нощ”.

Стоян скочил от легло, взел си оръжието и се отправил до бега, но Карапанча го посрещнал и му казал “да не отива с оръжието си”, за да не се уплашил бега, който го викал “да му даде бакшиша, а утре да си вървиш по пътя.” Стоян се явил при бега.

Настъпил трагичният момент. И парите им отказал да вземе, а извадил пищов от ботуша си и го “Право в бега насочил, три пътя курок цъкнал. Огьн пищова не хванал. Той като това съгледал, за цевта хванал пищова и в бега го запратил, право в главата го ударил в главата над сляпото око, тъкмо покрай феса му, но нищо на бега не сторил!

Стоян с юмрук си път пробил, навън през врата изтичал оръжието да си вземял, но тук се гавазин един изпречил, вяра ми, Васил арнаута, да би му сгнил трупа, под стълбата той бе се скрил и Стояна кат слизаше, за шалвари той хванал и право на земя го тръшнал.

Турци вси го окръжпли и бега бързо се явил, в ръце въже носяше, синджир на гуша му преметнал, както бе Стоян сънувал и въжето на врата му завързал.” Но докато Стоян не бил още задушен, “към бега очи обърнал и с уста го молил, да не го нощя убива”, когато:

“Никой няма ме видя, най ме деня удуши, да ме види раята, с която живот съм живял!” На това бега отговорил: “Няма деня да те удуша, да те види раята, защо си не деня хайдутувал, А нощя като никой не виждал.”

И по негова заповед гавазите обтегнали въжето от двете страни: “И така, о Боже, Стояна са обесили. Това било в седем часа през нощта.” Наскоро дошли рибари – праховчани и видяли трупа му и по пръстена, мустаци и лице познали, че това е Стоян войвода Булибаша. Вдигнали с благоговение тялото и го погребали “под голяма круша дебела”.

Така трагично, мъченически и коварно загинал и този войвода.

Източник: vidin-online.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!