В подножието на Витоша, в софийския квартал Бояна се намира Боянската църква.
Тя е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни, свидетелстващи за значимия принос на българското монументално изобразително изкуство от този период в европейското културно пространство.
Архитектура
В изграждането на Боянската църква биха могли да се разграничат три строителни етапа: първи – края на Х – началото на ХІ в., втори – средата на ХІІІ в. и трети – през ХІХ в.
Първата (източна) част на църквата е малка, едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Построена е в края на Х – началото на ХІ в.
Втората част на църквата е пристроена в средата на ХІІІ в. с дарени от севастократор Калоян и съпругата му Десислава средства. Тя принадлежи към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж е бил определен за гробница на дарителите, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши аркосолии, оформени в северната и южната стена, а горният – повтаря архитектурния тип на първоначалната църква, е бил техен семеен параклис. Характерно за фасадната украса на втората част на църквата е наличието на керамопластична декорация.
Последната част на паметника, издигната с дарения от местното население, се отнася към средата на ХІХ в.
Стенописи
• Първи живописен слой
Първият живописен слой, покривал изцяло източната част на храма, датира от ХІ-ХІІ в. Фрагменти от него могат да се видят в долните части на апсидата и северната стена, горните части на западната стена и южния свод.
• Втори живописен слой
Според ктиторския надпис, намиращ се на северната стена на втората част на храма, вторият слой живопис датира от 1259 г. Тогава върху първата живопис неизвестен екип от зографи полага нов слой стенописи като изписва и двата етажа на втората част на църквата.
Боянската църква дължи своята световна известност преди всичко на стенописите от 1259 г., които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура. В по голямата си част пресъздадените над 240 изображения се отличават с индивидуалност, убедителна психологическа характеристика и виталност. Живописта следва канони за изписване на християнски храм, установени с решенията на Седмия вселенски църковен събор, състоял се в Никея през 787 г.
В първата част на храма в купола се намира величествения образ на Христос Вседържител /Пантократор/. Под него, в барабана, са представени ангели, а в пандантивите – четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан. Върху челата на арките са изписани четири образа на Христос – Емануил, Ветхий денми /по-стар от дните/ и неръкотворните Убрус и Керемида. Следват сцени от Големите църковни празници и Страстите Господни. В първия регистър, сред светците в цял ръст, са изобразени 10 военни. В олтарната конха е представена св. Богородица с младенеца на трон, заобиколена от архангели.
Под нея са четирима църковни отци – св. Григорий Богослов, Василий Велики, Йоан Златоуст и патриарх Герман. От двете страни на олтара са изписани образите на дяконите Лаврентий, Евплий и Стефан, както и св. Никола – патрон на долния етаж на храма – много популярен светец, известен като покровител на моряци, търговци и банкери.
В притвора /втората част на църквата/ 18 сцени представят житието на св. Никола. В тях художникът включва елементи от бита на своите съвременници и на много места в композициите фигурите и преди всичко техните лица са пресъздадени с реалистична психологическа характеристика.
В люнета над входа на притвора е изображението на св. Богородица с малкия Христос, св. Ана и св. Йоаким и благославящата Божия десница. В долните части на стените са представени св. Екатерина, св. Марина, св. Теодор Студит, св. Пахомий.
В южния аркосолий е композицията Христос сред книжниците, а в северния – Въведение Богородично. В преддверието са изписани и двама много почитани от българите светци – св. Иван Рилски /най-старото запазено негово изображение/ и св. Параскева /Петка/. Тук, сред образите на монасите, се намира и този на отшелника св. Ефрем Сирин. Изразителните реалистични портрети на ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава и на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина, изпълнени прецизно, с много вещина и чувство, са едни от най-старите запазени портретни изображения на личности от българската история.
Неизвестни остават имената на творците, а названието Боянски майстор е събирателно и с него се обозначава колектива, зографисал църквата и придобил майсторство в ателиетата на Търновската живописна школа. Стенописните изображения се отличават с изключителни художествени достойнства, съвършена техника на изпълнение, психологическа дълбочина, сложност и реализъм. Бояна е единственият цялостно запазен най-изявен паметник на Търновската живописна школа от 13 век.
По мнението на много известни специалисти световноизвестните стенописи на Боянска църква имат определено значение в развитието на средновековната българска и европейска живопис.
• Късни стенописи
В отделни части на паметника са правени надживописвания повечето то които са достигнали до наши дни:
Сред отделните по-късни изображения в Боянската църква са сцената Въведение Богородично от ХІV в., образа на св. Никола от ХVІ-ХVІІ в. и ликовете на двамата патрони на църквата св.Никола и св.Пантелеймон от 1882 г.
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
