За смъртта на войводата българин Индже доста много се пее и разказва.
В селото Гуюмли, под Балкана били разположени на лагер предводителите Кара Феиз, Дели Кадир и Индже, всеки един от които командувал 500 души. В навечерието на Св. Троица Индже разгласил с глашатай: „Който се надява на коня си и на ятагана си, да върви след мене на грабеж“. Кърджалиите много обичали да нападат селата в празнични дни.
Кара Феиз и Дели Кадир раздумвали Индже.
„Не отивай утре на грабеж: утре е голям ваш празник и лесно може да ти се случи нещо лошо“.
Индже отговорил: „Толкова години вече живея по планините и никога нищо не ми се е случвало“.
Той потеглил към село Урум Еникьой при Айтос. Когато влязъл там, народът бил още в църква. Разбойниците заградили църквата, пленили цялото население и почнали да ограбват къщите. В една от къщите Индже намерил младо свинарче с една стара развалена пушка. Индже почнал да се надсмива на момчето и му поискал пушката; то, обаче, пак със смях отговорило, че никому няма да даде оръжието си. Индже го подгонил, обаче, момчето, бягайки по двора, попаднало зад гърба му и гръмнало. Индже, пронизан от куршума, паднал от коня си на земята. Кърджалиите дотърчали и се нахвърлили на момчето.
Индже, обаче, заповядал да го доведат при него и му казал:
„Много майки съм разплаквал аз, а ти разплака моята. Живей щастливо!“ Той му подарил 500 пиастра и заповядал на другарите си да го пуснат. Тъй умрял Индже. Трупа му отнесли в Гуюмли и го погребали в лагера.
Според друг един вариант, Индже почива в манастира Св. Троица.
Според едно от многото предания, Индже дошъл в Урум Еникьой на празник, излязъл на хорото и един грък го убил от един прозорец. Според друг вариант, Индже бил само ранен и стенал из планините и горите още три години. Разправят, той бил такъв грешник, че земята три пъти го изхвърляла; най-после погребали го заедно с едно умряло куче.
Индже не е бил популярен хайдутин, както по-късно Дончо или Панайот, а само прочут разбойник и все пак със сърце.
Източник: istoria.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
