В полите на Чепън планина, между Попов връх и връх Козар, се намира изоставеният и забравен Маломаловски манастир „Свети Николай Мирликийски – Чудотворец“.
Въпреки, че светата обител има дълга история, много малко от нея е достигнала до нас. Знае се, че е построен между XIII – XV век. Разрушен и ограбен в края на XV в. или началото на XVI в. от турците и отново издигнат и изписан в края на XVI в.
Според местните легенди Маломаловски манастир „Свети Николай Мирликийски – Чудотворец“ е бил основно средище на духовниците в околията и поради това е попадал често под обстойните набези на османците.
За да се запазят ценните стенописи са били покрити с дебел слой вар, който е свален в началото на XX в. От външните стенописи е останал само този на Свети Николай в патронната ниша над входа. Около църквата все още има останки от възрожденските постройки на жилищните сгради.
С решение № 39 от 1973 г. на Комитета за култура храмът в манастира „Св. Николай Летни“ е обявен за национален паметник на културата с художествено значение.
Пред входа на манастира се намира каменната чешма с бронзов чучур, изградена от дебърски майстори. Според разкази на връщане от тогавашното село Годеч, Васил Левски е спрял да утоли жаждата си именно тук. Трябвало е да преспи, но поради зле протеклата среща предишната вечер, се опасявал от предателство.
Днес от някогашния добре устроен и спретнат манастирски комплекс са останали само църквата (в незавидно положение), една полусрутена жилищна сгради и каменната чешма с бронзов чучур, строена от дебърски майстори. Основната жилищна сграда с възрожденска архитектура, оригинална като план, плетена от пръти и измазана с кал, се е самосрутила след многобройните иманярски набези.
В миналото стените и свода, както и западната фасада на маломаловската черква са били изцяло покрити със стенописни изображения. От някогашната богата живописна украса на храма днес е останало малко нещо. Изпълнената с високо художествено майсторство стенопис е била обект на проучване от видни български изкуствоведи от началото на XX век.
Каква е била цялостната иконографска схема може да се разбере от подробното описание на стенописите – външни и вътрешни, направено от проф. Кръстьо Миятев през 1939 г. Според него датировката на външните стенописи предимно по западната фасада на храма е от XIV-XV в., а тази на вътрешните стени – от XVI в.
Трябва да се отбележи, че малкото останали ценни стенописи в църквата, в синхрон на общото нерадостно положение на манастира, се намират в много лошо състояние. Всяко забавяне на реставрацията им може да има фатални последствия за оцеляването им!
Много ли е трудно да изпълним дълга си, да последваме примера на нашите предшественици, на баба Сава – последният възобновител на обителта, или чакаме да стане чудо, без да виждаме, че то всеки ден се случва?!
Днес, постоянно течащата вода от старата манастирската чешма е, като че ли единствено нещо, което напомня за кипелия някога на това забравено място живот …
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
