Иван Хаджиенов е български предприемач, прекарал голяма част от живота си в Румъния. Той е кмет на София през 1881 – 1883 г. Иван Хаджиенов е роден през 1843 г. в Казанлък. През 1848 г. родителите му умират и през 1854 г. е изпратен в Букурещ, където е отгледан от чичо си Стефан Хаджиенов, заможен търговец и собственик на недвижими имоти
Първите му сделки са в Букурещ. Успява да понатрупа начален капитал и през 1878 г. се връща във възраждаща се България, като запазва имотите и къщата си в Букурещ. Влиза в Консервативната партия, където са Григор Начович, Константин Стоилов, Тодор Бурмов, Димитър Греков. През 1881 г. първият български княз Александър Батенберг суспендира конституцията, а на 1 ноември за софийски кмет е назначен Иван Хаджиенов. От този пост той се отказва сам година и половина по-късно.
Какво успява да направи за това време – започва реализацията на така наречения „Прошеков“ (а по-късно „Батембергов“) план за развитието на София.
Още през 1879 г. на градския архитект Лубор Байер е възложено да изготви първия план за развитието на София. Негови асистенти са Георги Прошек и Вацлав Раубал. За работата по този план двамата братя канят и братовчед си Йозеф Прошек. Затова планът е известен като „Прошеков“, а след приемането му на 3 януари 1880 г. от княза – и като „Батенбергов“.
Реализацията му започва именно кметът Иван Хаджиенов. Сред добрите му дела е първият водопровод. От Бояна е хваната водата на три извора – Голяма и Средна глава и Саид ага, и е докарана в София.
По предложение на Иван Хаджиенов общината подарява места за строителство на Военното училище и за Руската църква. Пак той открива и първата в столицата ни болница за лекуване на венерически болести. Захваща се със строежа на градската градина „Пепиниерата“, известна днес като Борисова. При едно от пътуванията си до Букурещ през 1882 г. той успява да уговори швейцарския градинар Даниел Неф да дойде в София и да направи градината.
Според плановете на кмета първоначално е било необходимо да се създаде голям разсадник (пепиниера), в който да се произвеждат необходимите дървета, храсти и цветя за бъдещата градина. Посадъчен материал е бил необходим и за съществуващите вече обществени градини, както и за улични насаждения. А с тях Хаджиенов прави успешни сделки. Отива до Букурещ, купува 11 хил. фиданки, докарва ги в България и ги… препродава на Столичната община. Така съчетава бизнес-нюха си с позицията, която заема.
Сред добрите дела в края на живота на Иван Хаджиенов е дарението от 1 млн. лева за изграждане на техническо училище в родния му град Казанлък. То започва да се строи в началото на 20-те години на миналия век и е завършено през 1925 г. Днес е професионална гимназия „Иван Хаджиенов“, а родната къща на предприемача е превърната в музей.
Източник: bnr.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
