Иван Хаджиберов е създател на първата в България фабрика за производство на фини вълнени платове и на първата българска водноелектрическа централа за индустриални нужди, изцяло изградена с български капитали.
Първороден син на хаджи Беро Иванов и Иванка Димитрова Минчева. Учи в частното училище на Неофит Георгиев Соколски. Още като малък често замества баща си в търговския му дюкян, а през ваканциите придружава кираджиите, които разнасят габровски стоки из Българско.
Според спомените му се включва като доброволец в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война. 19-годишният младеж е използван като куриер.
След Освобождението известно време извършва търговия с барут, риба и други хранителни стоки. Включва се в Сръбско-българската война (1885 г.) Жени се за Тодорица Сава Хаджипенчева от Дряново. В 1890 г. заедно с баща си и брат си Димитър строят валцова мелница, а произведеното брашно продават освен в Габрово, Севлиево и Ст. Загора.
През 1891 г. пътува до Германия, за да закупи тъкачни станове, и донася динамо с няколко електрически крушки с въгленови жички. Чрез динамо и водната сила на Янтра Хаджиберов светва в старата воденица на баща си първата електрическа крушка в България.
През 1892 г. Ив. Хаджиберов в съдружие с Андрей Хр. Момерин строи в м. Репивец, северно от Габрово в близост до бащината си мелница първата в България фабрика за производство на фини вълнени платове. Работи с вносни материали от Англия, Италия и Австрия. Произвежда вълна и конфекция. Именно по негова инициатива в Габрово е внедрено производството на готови дрехи – конфекция. След осем години става едноличен собственик на фабриката. Обзавежда я по английски образец.
По време на войните (1912-1913, 1914-1918 г.) се занимава и с търговия на платове и хранителни продукти, доставчик е на българската армия. Арестуван през 1919 г. по обвинение за забогатяване във военновременните условия. Девет месеца престоява в предварителен арест.
Обнародваната на 26 юли 1924 г. амнистия отменя углавните решения на Софийския окръжен съд и Ив. Хаджиберов е оправдан. Пожар в началото на 20-те години на ХХ век почти изцяло унищожава фабриката.
Благодарение на дългогодишния си майстор Ботю Петков е организиран ремонтът на машините. В съдружие с Цоню Конкилев и Димитър Екимов създава нова модерна камгарна предачница, възстановява турбините на местната електроцентрала, парната бояджийна и апретурното отделение. От април 1931 г. фабриката е преобразувана в акционерно дружество.
Източник: bg.gabrovowiki.com
Вижте още от Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
