Значението на река Марица в миналото

Река Марица намира своето заслужено място в произведенията на античните автори. Тя е обект на внимание на автори от различни епохи. И всички те не скриват своето преклонение и удивление от нейната величествена сила. Но защо тя е обект на такова засилено внимание и интерес? Причината не се ли крие в явление, което я отличава от другите реки не само в Тракия, но и на Балканите?

От всички реки в Тракия най- често древните автори споменават Хеброс. От тях знаем колко голямо е било плодородието на Тракия. През античността населението е почитало реката като божество. Доказателство за твърдението са нумизматичните находки. На античните монети от Пловдив реката е изобразена като мъж с брада подпряла се на скалите със знака на плодородието и с корона на главата, с класове и скиптър. Голям брой емисии на монети намерени в Хадрианопол (дн. Одрин) също дават доказателства в тази насока.

Върху Хадрианополските монети речния бог е характеризиран с различни атрибути- символи на плодородието и на корабоплаването. Във всички случай неговите изображения следват една и съща схема- речния бог е представен поулегнал на ляво. Гърдите му са открити, а долната част на тялото е заметната с мантия. Подпира се на обърната урна, от която изтича вода, символ на вечната живителна сила, която реките дават на околната растителност. Представен е още с тръстиково клонче, или пък с житни класове в ръката. А на лявото му рамо е подпряно гребло- символ именно на корабоплаването, което се е извършвало по реката. През античността благотворното влияние на реките върху растителността е било особено ценено и тачено от хората, които напълно зависели от тайнствените за тях природни сили. Реката е била символ на живота и дълголетието. Че това е така говорят и обилните данни на нумизматиката. Известни са колониални бронзови монети край маришки градове, Пловдив и Одрин. На някои от тях има изображения на лодка или кораб.

Според Д. Цончев, от монетите от Одрин които са известни до сега имаме изображение на кораб с кормило и весла, при монетите на следните императори Антоний Пии (138-161 г.),Комод (176-192.), Юлия Домна- жена на Септиимий Север (193-211 г.), Гета (209-211), Транквилина- жена на Гориан III (238-244 г.). Монетите от Пловдив с изображение на предната част на лодка са от императорите: Септимий Север (193-211 г.), Каракала (211-217 г.) и Елагабал (218-222 г.), а предната част на кораб: Антонин Пий (138-161 г.), Септимий Север, Гета и Елагабал. Като цяло географското положение на реката, създава условия и предполага възможност за активни търговски отношения. Не само защото обхваща голям район от Тракия, но и създава условия за корабоплаване.

В редица исторически сведения се посочва, че в древността Хеброс е била плавателна. Една малка монета намерена при село Парчевич (днес квартал на Раковски), потвърдил това по безспорен начин. Откритата монета е сечена в Пловдив от времето на Луций Вер (161-169 г.), която се пази в пловдивския археологически музей. На лицевата страна на монетата е гравиран бюстът на римския император Луций Вер (161-169 г.), а на обратната- търговски кораб с мачта и платно. Около изображението на кораба е написано в кръг името на Филипопол и името на провинциалния управител. Няма съмнение, че монетата е сечена в Пловдив.

Според Д. Цончев изобразения кораб с гребци е от типа на римските търговски кораби. Тази гравюра върху Филипополската монета не е случайна. Тя показва, че в древността Филипопол е бил пристанище на река Хеброс и важен търговски център. Въпреки това до създаването на одриското царство (върху по значителна територия- както споменава и Тукидид), няма добри условия за извършване на търговия, поради факта, че през античността битува мнението за войнствеността на траките. Което се доказва и от писанието на античните автори. След създаването на одриското царство налице се появява нов фактор за търговските отношения във вътрешността на Тракия. Не случайно античните автори наред със споменаването за Хебрус, говорят и за одрисите и тяхното царство. Тяхната държава е в пряк досег с гръцките полиси по тракийското крайбрежие.

На устието на Хеброс се намира важният тракийски град Полтимбрия- център на племето апсинти. Той е колонизиран от малоазийските гърци и е наречен Енос. Възникването на тази колония е типичен пример за трако- гръцките колонии. Именно те са жизнена база за понататъшното развитие на търговията по поречието на Марица, покровителствена от одриските царе.

Надписът от Емпорион Пистирос е доказателство за това. От надписа става ясно, че по времето на Котис I и на неговите наследници Амадок II и Терес II търговията в емпориона се извършвала с всичка сила. Това се регламентирало чрез договори и редица задължения и обещания. Oт археологическите данни от проучванията в Пистирос показват, че емпорионът е основан по време на първите царе на одриската държава- Терес или Ситалк.

Като имаме в предвид голямото пълноводие на река Марица и по малките по обем някога съдове, както и изображенията на споменатите монети за нас става ясно че през римската епоха река Марица е била вече главна водна артерия за износ на стоки от Тракия към юг както и за внос на по-ценни стоки от по напредналия Егейски свят.

Естествено е водите на голямата река да са били най- удобния транспортен път. От тракийските земи чрез търговците са се изнасяли- жито, метали дървен материал, добитък, роби, които са намирали пазар в Мала Азия, континентална Гърция, близкия изток и Египет. Красноречиво доказателство за това са монетните съкровища намерени по течението на Хебрус.

Въз основа на развитието на търговските отношения се изгражда инфраструктура по течението на реката- това са: Ускодама (Одрин), Кипсеа и други както и множество емпориони (IV-II век пр. хр.). фруги центрове са били Бизия (дн. Град Виза), през III век столица на племето асти, и тържището Асара край днешния Симеоновград.

Намерените монетни находки ( главно по горното течение на Хеброс) от времето на одриските царе Меток, Амадок I и II, Севт II и Котис I, показват че явно са били предназначениза търговски обмен.

Източник: referati.org