Българите по Волга през средновековието били прочути в цяла Евразия със своите лечителски и знахарски умения. Болестта те считали за знамение – според легендата благодарение на вещите умения на мюсюлмански лечител от Бухара, изцереният от тежка болест български владетел се съгласил заедно с подвластния нему народ да приеме вярата на Мохамед.
Суровият студен климат на Средна Волга често предизвиквал простудни заболявания, които местното население успешно лекувало с пчелен мед и парни бани. С билки и лековити треви волжките българи церяли стомашно-чревни страдания и „липса на руменина на лицето”. В средновековния Изток било широко разпространено едно откритие на тамошната народна медицина, приписвано на легендарния волжкобългарски лечител Ходжа Болгар. Това било мазилото „чарме-и булгхар”, приготвяно от пепел от кожа, смесена с костен мозък от прясно заклано животно. Това на пръв поглед странно лекарство много ефикасно лекувало не само кожни заболявания, но и тежки рани, пред които тогавашната медицина била безсилна.
Волжките българи оставили в наследство редица редки ръкописи, посветени на лековитите билки и методите за тяхното прилагане. Днес преписи на тези ръкописи се съхраняват в различни библиотеки в Азия. Сред тях особено значими били „Свойствата на лечебните треви” и един обемен трактат за противоотровите от XII век, дело на братята ал-Болгари.
Народните лечители във Волжка България се наричали „билери” – арабският пътешественик ал-Гарнати, посетил земите на волжките българи през XII в. разказва, че там така назовавали всички учени хора. В основата на думата е коренът „биле” (билка) -наименование на лековитите треви, познато и в нашата народна култура.
Народите на Волга тачели своите знахари, ала демонстрирали специфична чувствителност към вещици, чародеи, шамани и магове. Както разказват летописците, разпространен по тези земи обичай бил такива „познаващи нещата люде” да бъдат обесвани на дърво, „за да служат на нашия бог”. Тази традиция имала своите корени сред местното, заварено от българите угро-финско население, част от приказно пъстрата, загадъчна, но и твърде любопитна картина на средновековната волжкобългарска култура.
Автор: Д-р Георги ВЛАДИМИРОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
