Стоян, наречен Индже войвода, е един от най-прославените български хайдути.
Получава прякора си Индже (от турски: ince, тънък) вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на безредиците в Османската империя от края на 18 век и началото на 19 век.
За този славен хайдутин се носят много легенди, а най-популярни са легендите, свързани с неговото скрито съкровище.
От десетки години съкровището на Индже войвода подлудява иманяри. Ямболският край е залят от жадни за бързо забогатяване търсачи на съкровището.
За зла участ обаче имането е прокълнато и според легендата всеки, който се приближи до него, полудява или дори умира при странни обстоятелства. Преданието разказва, че някъде на възвишенията, които са на час път от Ямбол, е закопано кървавото имане, събирано с години от разбойниците на страховития Индже войвода. Някъде под земята имало 7-8 товара със златни турски алтъни, 17 гърнета със скъпоценни камъни, два бакъра с накити и два златни пищова.
Никой не знае къде точно е скрито имането на Индже войвода, но според слуховете има карта, която указва мястото. В областта се разказва, че преди години група мъже вървели през възвишенията на местността Бакаджиците, когато завалял проливен дъжд. Скрили се в скална ниша.
Докато чакали да спре дъждът, забелязали, че в скалата има голяма цепнатина. Единият от тях започнал да дълбае и не след дълго открил гърне, запечатано с черна смола. Отворили го и намерили четири керамични плочки. На всяка от тях имало изрисувани нишани, които, ако се съединят, указвали къде е скритото съкровище.
След известно време мъжете решили да се опитат да открият мястото, обозначено на картата. Докато се лутали обаче и се чудели къде да търсят, от клоните на едно дърво над тях паднала огромна жълта змия. Всички били невредими, но толкова се изплашили, че се отказали да търсят съкровището на Индже войвода.
Източник: periscop.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
