Второто българско царство е приемник и продължител на Първото! За съжаление тенгрианските и християнските корони от Първото българско царство не са запазени.
Затова Асеневци (рода Асен е клон на царския род Дуло през Азан(Асен) Тукта, Кан на България и баща на Крум и Кардам) съгласно християнския канон трябвало да получат царска корона отново или от Цариград или от Папата. Този въпрос бил повдигнат чак при третия по ред владетел Калоян (Иван I Асен) и успешно решен.
Решаваща роля за това изиграла кореспонденцията между Калоян и римския папа Инокентий III. Предлагаме Ви в резюме част от нея, тъй като сам по себе си текстът е достатъчно показателен.
Когато търновския архиепископ Василий през 1203 г. прави неуспешен опит да достигне Рим и да се представи лично с писма на владетеля пред Инокентий III, цар Калоян пише ново писмо на папата, в което повтаря твърдението си за приемственост:
„…съгласно обичая на моите предшественици, царете на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на всички останали царе на българите“ (secundum соnsuetudinem predecessorum meorum imperatorum Bulgarorum et Blachorum, Symeonis, Petri et Samuelis progenitorum meorum et ceterorum omnium imperatorum Bulgarorum)./Ив. Дуйчев, Из старата книжнина, стр. 16 сл.: Преписката, стр. 47, 20-23./
Преди да даде обещания, че ще задоволи искането на Калоян да признае неговата царска власт, папа Инокентий III потърсил да се осведоми за миналите връзки и извлякъл от архивите на Римската църква именно документите за връзките на папския престол с българския княз Борис Михаил през втората половина на IX в.:
„Ние прочее, за да уверим в това по-добре, наредихме да бъдат прочетени внимателно нашите регистри (regesta), от които ясно узнахме, че в подчинената ти земя са били короновани много царе“ (in terra tibi subiecta multi reges fuerant coronati).
В допълнение на това папата припомня някои подробности за връзките на Римската църква с българския княз Борис Михаил, именно по времето на папите Николай I (858 – 867) и Адриан II (867 – 872). Заедно с това Инокентий III съобщава, че бил наредил да се направят грижливи проучвания относно признаването на царското достойнство на някогашните български владетели:
„Също така ние възложихме (на папския пратеник в България Йоан Каземарински) да издири по-грижливо както по старите книги, така и по други документи истината относно короната, дадена от Римската църква на твоите предци (progenitoribus tuis).“
Ясно е прочее, че всред най-висшите и отговорни духовни, а оттам и политически сили в Западна Европа от онова време се наложило схващането за новата държава в земите на Балканския полуостров именно като продължител на някогашната българска държава. Това схващане е намерило отражение в цялата по-нататъшна преписка на Папската курия с Търново не само по време на папа Инокентий III, но и на неговите приемници.
Когато възникнал спор с маджарския крал относно законността на обновената държава и специално на правото на нейния владетел, папа Инокентий III дал на своя легат кардинал Лъв с писмо от средата на септември 1204 г. изрични наставления в това отношение и използвал именно довода за приемствеността на Калояновата власт. Във връзка с оплакването на маджарския крал, че цар Калоян бил завзел негови и други чужди земи, Инокентий III отговарял с доводи за приемственост на българската държава и дори на властта на Асеневци:
„Наистина от старо време в България последователно мнозина царе са били коронясани чрез апостолическата власт, като Петър и Самуил и някои други след тях. Наистина и поради проповедта на свещенопаметния наш предшественик папа Николай царят на българите (rex Bulgarorum), на чиито допитвания той твърде често отговарял, заслужи да бъде покръстен с цялото поверено нему царство. Но най-сетне, понеже гърците излязоха по-силни, българите загубиха царското достойнство, дори бяха принудени да робуват под тежко цариградско робство, докато напоследък двама братя, сиреч Петър и Йоаниций [Калоян], произхождащи от рода на предишните царе (de priorum regum prosapia descencientes), започнаха не толкова да завземат, колкото да възвръщат земята на своите бащи, така щото един ден спечелиха чудна победа над големи владетели и безбройни народи“ (terrain patrura suorum non tara occupare, quam recuperare ceperunt, ita quod una die de magnis principibus et innumeris populis mirabilem sunt victoriam consecuti)./Ив. Дуйчев, Преписката, стр. 59—64, № XXVIII./
И така, Папата пратил корона на България. По-късно, когато Иван II Асен върнал страната към православието получил от Цариград още една корона, но тя била отмъкната от Михаил III Асен при бягството му от Търново…
Така българските царе чак до цар Иван Шишман продължили да носят короната пратена на Цар Калоян. Дълго време се мислеше, че и тя била загубена, някои мислят и досега, Само че тя през това време си стояла във Виена(според мен един от най-интересните музейни градове в света).
По времето на 150-годишното частично турско робство на Унгария (засягащо само Средна-Унгария), Ищван Бочкай владеел Княжество Трансилвания (Източна Унгария). И през 1605 г. Ищван получава от турския султан Ахмед I короната на цар Иван Шишман – последния владетел на второто българско царство. Тази корона в Унгария и до днес е известна като „Бочкай корона“. Всъщност, Трансилвания е бивша българска територия до основаването на унгарската държава. Понастоящем „Бочкай корона“ се намира във Виена, заради хабсбургското управление. Предполага се, че короната на Иван Шишман е същата, която цар Калоян получава през 1204 година от римския папа.
Източник: boianimen.blogspot.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
